През Великия пост християнинът застава на пост като воин на Христа
Думата “пост” в славянския език, а и в латинския има двоен смисъл - пост по време на въздържание и пост като място, което караулът или дежурният войник пази.
Но всъщност значението е едно и също - пост, това е времето, когато душата е длъжна да застане на стража, когато християнинът си спомня, че е войник. Всеки от нас, без оглед от възраст и пол, е воин на Христа, пише "24 часа".
Църквата ни напомня по време на Великия пост , че човекът е пленник - на материалното, на вещите, бизнеса, на пищната храна, на плътското. Е, време е през тези 40 дни до Великден да се преборим с нашите страсти и нашите грехове. Да се запитаме кой съм аз, къде съм, как живея и в името на какво? В такива случаи преподобният Серафим Саровски дава такъв съвет: “Трябва всеки час да се питаш: Господи, ако аз съм в това състояние, както сега, и моят живот свърши, как аз ще се представя пред Теб? И разбираш, че
когато човек е грешен, е пленник
И че е необходимо да се бори за изгубената свобода. За свободата да бъдеш християнин, за свободата да живееш по съвест.”
Постът черно на бяло е вписан първо в Типикон - книгата с богослужебния устав на православната църква. А в православието всеки ден е някакъв празник. Освен това всяка неделя има своя символика - всяка една ни приближава или отдалечава от Пасхата, от Възкресението, което е в центъра на православния живот.
В православието постите се делят на седмични и многодневни. Седмичните са всяка сряда - за спомняне предаването на Иисуса Христа на страдания, и всеки петък - за спомен на самите Му страдания и смърт.
Многодневните пости са четири - най-строг и дълъг е Великият пост, или света Четиридесетница, най-леки са Петровият пост - от първата неделя след Петдесетница до Петровден, 29 юни, и Богородичен - от 1 август до 14 август. Последният, също 40-дневен, е Рождественският или Филипов пост, който започва на 15 ноември и свършва на Рождество Христово.
Еднодневни пости са също срещу Богоявление на 5 януари (за достойно приготвяне за празника), на 14 септември - Кръстовден, за спомен на кръстните страдания на Иисуса Христа, на 29 август - деня на Отсичане главата на св. Иоан.
Пости се до края на литургията и във всеки неделен и празничен ден.
Великият пост е най-строгият от всички. Нарича се още Четиридесетница и е посветен на последните дни от земния живот на Господа, на неговите страдания, смърт и погребение. Идеята е чрез него християните да пречистят душите и телата си за достойно посрещане на Възкресение Христово.
В Църквата няма нищо случайно, а всичко е подредено и свързано с живота на Небесния Владика Христос. На земята той също е постил 40 дни в пустинята, за да устои на изкушенията на дявола и да се подготви за среща със своя народ, пред който ще се открие като негов Бог. И Моисей преди него е постил 40 дни, за да получи пречистен скрижала с десетте Божи заповеди. Като най-строг постник е известен свети и Иоан Кръстител.
Великият пост има мисионерска задача. В първите векове на християнството нямало строги дати и всеки постел посвоему, когато и колкото искал. Протодякон Кураев пише, че християните са постили само през Страстната седмица. А тези 40 дни в началото са постили не християните, а езичниците, които искали да приемат кръщение. Това е подготовката, през която човек се обръща към своята душа, за да я пречисти с пост и молитви. Едва след XII в. се утвърждават четирите поста - Великденският, Петровият, Богородичният и Рождественският обхващат четирите годишни времена. Ако към тях се прибавят и еднодневните, то постните дни стигат до 200 в православния годишен календар.
В 40-дневния пост е закодиран и друг смисъл - да дариш една десета част от дните си в годината на Господ. Още в Стария завет Господ заповядал на синовете Израилеви всяка година да дават десятък от всичко, което придобивали, за да получат Неговото благословение. По този пример светите апостоли определят времетраенето на Великия и на Рождественския пост да бъде т.нар. св. Четиридесетница. Като се изключат от нея неделите, остават 36 дни, т.е.
една десета от годината хората посвещават на Бог
И на себе си, защото очистват натрупаните през годината грехове и получават благословение на делата си.
Великият пост е време за усърдна молитва и покаяние на всеки християнин, за да измоли прошка за греховете си от Бога. Той напомня за 40-дневното гладуване на Христос в пустинята. През това време Иисус успява да се пребори с изкушенията на лукавия, да подготви поучителните си слова, да се подготви и за срещата си със своя народ и да се открие пред хората като техен Бог. Затова в светата Четиридесетница е синтезиран животът му след кръщаването в Йордан - пътят от пустинята към Голгота през Страстната седмица и от Кръста до Възкресението.
Най-строга е първата седмица от Великия пост, тя започва от днес
Толкова строга, че монасите и по-ревностните християни прекарват първите три дни без храна и с оскъдни глътки вода, или т.нар. тримирене. В петъчната литургия се освещава коливо - варена пшеница с мед в памет на св. Теодор Тирон, който опазил християните от гаврата на император Юлиан Отстъпник. През 362 г. той наредил по време на християнския пост в гр. Антиохия тайно да поръсят с кръв от животни всички храни. Но св. Тирон се явил в съня на епископ Евдокий и му разкрил плана на Юлиан. Християните цяла седмица се хранили с коливо, без да купят нищо от пазара.
Важно е да се уточни, че Великият пост не символизира само пътя на Господ към Пасхата, но и на нас, вярващите. Затова дните на светата Четиридесетница са време, когато човек е на път към своето спасение, пътят, когато максимално ще се уподоби на Бога.
Лимасолският митрополит Атанасий дори отива по-далеч, като казва: “Поста, както и всеки подвиг вършим заради себе си, а не заради Бога, т.е. не Бог се ползва по някакъв начин от нашето очистение, а човекът е този, който се изцелява, защото болен е не Бог, а немощният човек. Немощният човек е този, който се нуждае от изцеление, понеже е ранен от своите страсти и грехове.”
Укротете сетивата си. “Не допускай злите и бързи крадци - очите, да гледат любопитно и лакомо навсякъде и всичко. Защото от това може да се облее в лакомия и страст и сърцето ти. Пази и ушите си от срамни и сладострастни приказки, от измислици, клевети и суетни разговори. Пази също обонянието, вкуса и стомаха си от зловонни миризми и от богати ястия и спиртни питиета. И накрая управлявай езика си, защото той е двигател на сърцето - с каквото е пълно сърцето, то се излива чрез езика”, съветва св. Никодим Светогорец.
Нека и да припомним - ако постите само телесно, а душата ви се опива от злоба, завист, горделивост, суета, надменност или други лоши помисли, то нищо няма да постигнете и ще превърнете Великия пост в обикновена пролетна диета. Понеже постът е духовен подвиг, а не време за отслабване. Обратното - през светата Четиридесетница може да събудите неподозирани у вас духовни сили и да победите лошото у себе си. Стига да следвате завета на светите отци: Видиш ли беден,не се отвръщай,а му помогни с каквото можеш Не завиждай никому, не осъждай никого, не поглеждай с пожелание. Пости с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце! Отците също съветват да се храним до Пасха като просяци, но и предупреждават, че постът не трябва да убие тялото, а страстите в него.
Истината е, че Православието не е крайно в строгостта на поста и освобождава децата, болните, възрастните, бременните. Два пъти през дългия период на поста се разрешава тялото да се подкрепи с ядене на риба - на Благовещение - 25 март, и на Цветница - 5 април. В събота и неделя, както и в празнични дни може да се готви и яде с олио. Тогава се разрешава да се пие и вино.
Църквата отказва венчавки през целия Велик пост до Велики вторник, който се пада на 14 април. Не се прави и помен за починали през първата седмица на Великия пост, както и от Лазаровден - 4 април, до Томина неделя - 19 април.
