Мистична и тайнствена - Дяволското гърло е позната като най-страховитата пещера в България. Славата ѝ се носи не просто заради демоничното име, но и поради куп легенди и загадки, които се пазят дълбоко в сърцето на подземното царство.
В опит да разгадаят мистерията двама водолази загубват живота си. През 1970 година 21-годишната Сияна и 29-годишният ѝ колега Евстати решават да се гмурнат през сифона на пещерата, което обаче завършва трагично.
Днес за подвига им свидетелства паметна плоча. А някои тайни на пещерата остават неразгадани и до днес, за да събуждат любопитството на вперените в устрема си да се изкачат отново на повърхността. Сгушена в прегръдката на Родопите близо до село Триград, пещерата е обградена от живописни картини, които само природата може да нарисува. Дяволското гърло е мястото, където според легендата тракийският певец Орфей идва, за да върне към света на живите своята любима Евридика. Това е феномен, в който водата поглъща буквално всичко. Трагична е славата ѝ и заради гибелта на двама водолази, опитали да разгадаят тайните на пещерата.
За забележителността екскурзоводите разказват, че е пропастна пещера. Входът ѝ наподобява дяволска глава, в чието гърло любопитните посетители се спускат. След дългия тунел при началото на пещерата се открива Бучащата зала. Образът на дяволска глава, издялкан в камъка, изпъква насреща. А от дясно върху скалите е изобразена и фигурата на Орфей в цял ръст.
Залата е наречена така заради грохота, който ревящата вода издава. Всъщност там се намира най-високият подземен водопад на Балканите с пад на водата от 42 метра. Според изчисленията в огромното пространство на залата може да се побере храм „Св. Александър Невски“. Пещерата не се слави със сталактити и сталактони заради относително младата ѝ възраст.
Приключението обаче се крие в 301 стъпала, които отвеждат към „горната земя“. По пътя към изхода на нагоре покрай виещите се стъпала се намира малко изворче с издълбан олтар на Богородица.
Тук посетителите спират, за да хвърлят монета и да си пожелаят нещо. Легедната гласи, че след като Орфей се отправил към царството на мъртвите, за да си върне своята любима, той бил принуден да върви пред нея по пътя към земния свят, без да се обръща. В омая си обаче гласовитият музикант нарушава обещанието, за да зърне своята съпруга. В този миг Евридика потънала в мрака, а към лъча светлина Орфей бил принуден на продължи сам. Заради загубата даровитият тракиец избухва в сълзи, а от тях бликнал изворът, който днес може да бъде видян в Дяволското гърло.
