На 4 февруари Българската православна църква отдава почит на св. преподобни Исидор Пелусиотски – един от големите духовни учители на християнството, живял през V век сл.
На този ден имен ден празнуват всички, носещи имената Жеко, Жела, Желка, Жечо, Жечко, Жечка и Желязко. Смята се, че тези имена носят символика на здравина и устойчивост, пожелавайки на притежателите им да бъдат „здрави като желязо“.
Родом от Египет, Исидор избира пътя на монашеството още в младежките си години, напускайки светския живот, за да се посвети на вярата. Заселва се близо до град Пелусия, откъдето произлиза и прозвището му.
Духовният път на св. Исидор
Исидор Пелусиотски се отличава със своя благочестив и строг начин на живот. Неговите проповеди и молитви вдъхновяват мнозина да се обърнат към Христовата вяра. Благодарение на безупречния си морал и силната си духовност, той е избран за игумен на манастир в региона. Като духовен наставник, Исидор учи своите последователи на смирение и борба със страстите и светските изкушения.
Св. Исидор не се страхува да изобличава пороците и несправедливостите в обществото, заради което често става обект на преследване от езичниците. Въпреки страданията, той остава верен на своите убеждения и продължава да проповядва с твърдост и увереност.
Святост и наследство
Исидор Пелусиотски е високо почитан от своите съвременници. Неговият доброволен отказ от плътски удоволствия в името на духовния живот и любовта му към Иисус Христос го правят пример за подражание. Почти веднага след смъртта му, той е обявен за светец от Православната църква, а неговите писания и наставления остават ценен духовен наследник за поколенията.
Църковният историк Евагрий, чието име също се почита на 4 февруари, описва в своите трудове живота и делото на светеца, запазвайки паметта за Исидор Пелусиотски жива и до днес.
Нека този ден ни напомни за силата на вярата, смирението и духовната устойчивост, които св. Исидор Пелусиотски ни завеща със своя пример.
