На времето в училище имаше много поводи за заливане от смях, но едни от най-добрите винаги са били тези, на учителите. Стремейки се да държат изкъсо учениците и да ги водят по техните правила, правеха някои наистина запомнящи се изцепки.
Вижте някои от най-запомнящите се:
„Сега се смеете вие, смея се и аз, но на края на срока ще си разменим ролите!“
„Ти, ти и топката, и тримата при директора.“
„Ще изгоня всички и ще работя с останалите.“
„Изплюй дъвката в кошчето, да не я изплюя аз!“
„Тук е написано черно на бяло със зелено.“
„Имам да казвам нещо на някои от вас, но първо ще го кажа на всички.“
„Това съчинение е написано с левия крак, и то с мазола!“
„Отдавна съм установила, че ви липсват първите седем години, а на някои от вас и повече, така че няма нужда да ме убеждавате в това!“
„Счупеното имущество се удвоява в троен размер…“
„Внимавай, че си вързал три пъти и цъфнал четири пъти по френски език!“
„Нито едно природно явление не може да ме спре да ви напиша отсъствията!“
„Конят, освен всичко друго, е и средство за удоволствие…“
„Да направим квадратен чертеж с известна правоъгълност…“
„Ученици, начертайте окръжност с формата на кръг!“
„През 1742 година, както си спомняте…“
„Цял час чукам ли чукам, а вие – нито „Ах!“, нито „Ох!“!“
„Да знаете! На парченца ще ви нарежа, в бурканчета ще ви затворя! И всичко това от любов към вас.“
„Когато часовникът удари 13 пъти, не само че последният е грешен, но и поражда съмнение в останалите дванайсет…“
„Не ме гледайте какво говоря! Следете мисълта ми там, където я има.“
„Има отсъстващи – виждам ги!“
„Ученикът с дъвката – в коша!“
„Говорете си наум, че притеснявате изпитваните!“
„Браво бе! Вие много учите! Вчера влизам в едната стая – двама четат, двама спят, влизам после в другата – точно обратното.“
„Казала съм: като се прозяваш, да си затваряш устата.“
„В българската възрожденска къща е имало три вида стаи – големи, малки и двор.“
„Ако Йовков беше жив, щеше да се обърне в гроба.“
„Подчертайте с кръгче!“
„Последните два чина да излизат моментално, утре да си доведат и родителите!“
„Какво ми се мъкнете на тумби един по един?!“
„Ами така е като с едното ухо слушате, а с другото приказвате.“
„По коя тема ще говориш, Петко? Забележи, че само на теб давам избор по какво да те скъсам!“
„Ученици, тъй като утре е събота и неделя…“
„Деца, много сте ми умнички, ама що тъй простейте, бе келеши.“
„Погледни се на какво приличаш! Панталонът ти смачкан, обувките – мръсни, не си се обръснал.
„Защо си нарисувал такъв неравен квадрат бе? Да не си далтонист?“
„… И ако някой ще се разболява, да ми се обади предварително.“
„Представете си, че съм триъгълник и се въртя около оста си…“
„Ученици, виждате ли невидимите ъгли на пирамидата…“
„Това тука е пила – с нея се пили, а това тука е чук – с него се чука… Ама не всичко.“
„Ученици, сега ще взема две метални топчета… Едното от желязо, а другото от дърво…“
„Когато човек се задави, може да умре много сериозно.“
„Това е масата на масата, която е в покой.“
„Всички да се строят зад шведската стена!“
„Преведете думите, които не знаете.“
„Тази редица има залитания в търсене на околен ръб.“
„Той бил бедна душица – имал само едни гащи на гърба си.“
„Никой да не ми пипа топките!“
„Момичета, събличайте се, аз ей сега идвам.“
„Начертайте две безкрайно дълги прави с дължина 3 метра!“
„Следвайте ме, аз ще ви настигна…“
„Ако ти ударя един шамар, ще започнеш да трептиш хармонично…“
