Понякога вечер дълго оставам буден вместо да си легна със съпругата си. Обичам я до лудост, но понякога не лягам с нея в леглото.
Така беше и тази вечер. Заспах на дивана и ме събуди жена ми, която плачеше и ме тресеше. Попитах я какво се случва, но няколко минути не проговори нито една дума. Само силно ме прегърна и се разплака. Прегърнах я и аз нея и я утешавах. Помислих си, че може би сънува, че съм умрял или нещо подобно, а може би е получила съобщение за известно трагично събитие.
Когато най-накрая се успокои, ми каза "Нека просто да седим малко заедно".
"Ще ми кажеш ли какво се случи?", попитах. Малко размишляваше за това, а след това каза: "Не, просто искам да прекараме малко време заедно." Докато се протягах, ѝ предложих да отидем заедно в леглото. Извика, че не иска. "Не искам сега да отивам в стаята", казваше паникьосано. Това малко ме натъжи, но жена ми беше малко ексцентрична, така заключих, че вероятно избягва да отиде там, за да не се сещне с нощния си кошмар.
Така останахме да седим на дивана и си говорехме за всички и всичко (освен за това от какво точно се разстрои).
Направи кафе и закуски, засмя се и си говорехме за началото на нашата връзка. Докато се обърнем вече беше седем часа сутринта.
"Твърде съм уморен, а сигурно и ти. Нека малко да поспим, за да не прекараме цяла събота в леглото", казах аз.
"Не! Не можем, моля те!", извика. Отново я попитах какво не е наред ....
"Не можем да се върнем там. Ако отидем, ще бъде краят"- каза ми през сълзи.
"Какво? Какво има в стаята?" - Попитах, и започнах да си губя разума.
Настъпи дълга тишина, последвана от плач от нейна страна. И накрая ми каза:
"Моето тяло е там! Аз съм мъртва! Видях мъртвото си тяло да лежи на леглото. Когато видиш и ти, всичко ще бъде приключило!"
Сметнах, че твърде много се вживяла в нощния кошмар, който е имала.
"Скъпа, това със сигурност е само нощен кошмар. Вероятно не мислиш разумно поради липсата на сън. Ще се почувстваш по-добре, след като се събудиш, обещавам", казах ѝ, прегърнах и я заведох в стаята.
Легнахме на леглото и нямаше нищо.
"Виждаш ли? Всичко било само грозен сън. Легни до мен!" казах. Послуша ме, легна и затвори очи.
"Ще ми кажеш ли какво стана", попитах, но останах без отговор.
"Диана? Възможно ли е толкова бързо да заспиш?", попитах през смях.
Опитах се да я събудя, но беше вкочанена. Забелязах, че ъглите на устните и сини. Следващото нещо, което забелязах е, че не диша.
Уплаших се и се обадих в Бърза Помощ.
Беше само на 27 години. Почина от аневризма в съня си. Лекарят ми каза, че била мъртва пет или шест часа преди да повикам линейка.
Ужасно ми липсва. Надявам се, че където и да се събудила, се чувства добре.
