Да се потопиш в прелестите на Родопите винаги е интересно и приятно, но ако това стане в разгара на лятото, когато жегата в големия град понякога е непоносима, си е направо благодат. Възможности за риболов в планината има достатъчно, макар добре да знаем, че големите ни държавни язовири са порядъчно обезрибени и чудеса не бива да се очакват.
Но си струва човек да се откъсне от всекидневието и да се потопи с въдица в ръка в райската красота на Родопите.
В западната част интересна дестинация за рибари и курортисти представлява оста между язовирите Батак, Голям Беглик, Широка поляна и Доспат. В отсечка от около петдесетина километра човек може да се наслади на вековни борови гори, на безкрайни поляни, на ширнала се бистра и чиста вода. Батак е достъпен отвсякъде, в близост до по-голямата част от бреговете на Широка поляна също има път, докато местата на Доспат са по-ограничени. Най-труден за рибарите е Голям Беглик – борови гори, които буквално опират до водата, а и бреговете му са преобладаващо стръмни, пише pzdnes.com.
Шаранджиите определено предпочитат Батак, на тролинг за пъстърва влачат на Доспат, а плувкаджиите се застояват по бреговете на Широка поляна и Голям Беглик. Там реалните възможности се ограничават към улова на бабушка и костур, по-рядко на кефал и каракуда.
По на изток, на река Въча, са построени язовирите Цанков камък, Въча (бившият Антонивановци) и Кричим. Първият все още не представлява интерес за въдичарите, понеже доскоро се изграждаше и няма значимо рибно присъствие. Впрочем там вече беше проведено зарибяване с шаранчета от Съюза на ловците и риболовците. Въча е много интересен с разнообразно рибно присъствие, но и много труднодостъпен. Повече възможности за риболов има в приустиевата зона край село Михалково.
С лодка също може да се проведе атрактивен риболов, при това не само на тролинг, но и като се достигне недостъпен откъм сушата бряг, където рибата определено се чувства спокойна. Обитават го елитни хищници – сомове, щуки, костури, има и всякакви мирни риби – трофейни шарани, едри платики, каракуди, бабушки.
На язовир Кричим местата за риболов също са ограничени, но този водоем си има своите почитатели. Освен другите риби там се подвизават и доста солидни пъстърви, а има и сиг – риба, която не се среща по другите родопски язовири.
В Източните Родопи вниманието се насочва към язовирите по река Арда – Кърджали, Студен кладенец и Ивайловград. Първите два са приоритет за кърджалийските рибари, но държат по-малоценни риби – каракуди, бабушки, уклеи. Не че няма трофеи в тях, но успехите на рибарите са епизодични. Местни хора казват, че в Студен кладенец се въдели най-големите сомове у нас. Ивайловград е притегателно място за любители на тролинга от цялата страна – там в спокойните летни дни може да се наблюдават цели флотилии от лодки, търсещи местните сомове и бели риби.
По бреговете (достъпен е в по-разлятата приустиева част) пък са пръснати палаткови биваци на шаранджии. За този язовир казват, че е перлата на Източните Родопи.
