Може за мнозина да звучи като виц, но в България има куп села със супер смешни имена. Естествено по-голямата част от тях са в Габровска област, където се смята, че са хората с най-голямо чувство за хумор.
В Южна България учудва село Чурка, което се намира в община Мадан. Жителите обаче не помнят откъде е дошло името. Освен с името си, селото се слави и с древните си корени. В района са открити останки както от римско, така и от тракийско време.
Западна България пък може да се похвали със своето Долно Уйно. Селото е част от община Кюстендил. То е от разпръснат тип и е образувано от махали: Курнец, Деданиковци, Цветкова, Бабабоневска, Славковци, Райковци, Моралийска, Селище, Янковци. Разбира се до Долно, се намира и Горно Уйно, по поречието на не коя да е река, а именно на река Уйненщица.
И все пак никой не може да надмине Габровска област. Там са най-колоритните имена- Сърбогъзи, Торбалъжи, Пържиграх и Чуйпетлово, Тъпчилещово и Пърша. Село Торбалъжи до Габрово било кръстено на прякора на първия заселник и основател на селището – козарят Дончо Торбалъжи. А го наричали така, заради таланта му да разказва увлекателно лъжливи истории.
Два от кварталите на Габрово – кв. Андреево и кв. Любово са бивши села, чиито имена преди присъединяването им са били – Търсигъзи и Гъзурниците. Трябва да се знае, че името на последното село не идва от това, което си мислите. Става въпрос за данъка „гъзурнина” – който бил специфичен за този край налог върху произведеното жито. В близост до село Гъзурниците се намира махала Пръдлевци.
В околността на Дряново също има с какво да се похвалят. Най-малкото със село Дупините, тревненското село Пържиграх, в което днес не живее никой. Не бива да забравяме и дряновските села Бърборци, Длъгня, Крачунка, Цинга, Шишня, Чуйпетлово, Тъпчилещово и Пърша.
Община Раднево пък си има своето село Боздуганово. През него минават реките Сазлийка, Азмака и Бедечка.
