Нашите викове и ругатни не карат децата ни да се държат по-добре. Точно обратното – предизвикват у тях агресивност и чувство на противоречие и те започват да се държат по-зле.
Най-неприятно е, когато дете престане да реагира на спокойния тон . То така е свикнало мама винаги да крещи, че изобщо не чува тихите забележки.
Разговорът на висок тон лишава детето от чувството за безопасност. То изпада в ужас, когато мама, която е толкова огромна и важна в сравнение с него, е ядосана и сърдита. То се бои, че ще го отблъснете и ще го изоставите завинаги.
Да се крещи е вредно . Но как да се научим да се сдържаме? Психолозите препоръчват да определите моментите, когато най-често излизате извън себе си. Например вие бързате за работа, дъщеря ви трябва да бъде заведена в детската градина , а тя седи безучастно и не иска да си обуе чорапите. Или приготвяте обяд, говорите по телефона, изобщо занимавате се с нещо спешно, а тя се върти около вас и иска внимание. Вие се сривате и започвате да крещите. Значи това не е кусур на характера ви, а недостатък на семейното разписание. Просто трябва по-разумно да разпределяте времето си, и тогава няма да има поводи за истерични крясъци .
