Едно след друго на екрана излизат шест поредни числа, които ги има във фиша на Марин Соколов. По-късно той ще разкаже, че в първия момент не е повярвал какво му се случва и няколко пъти правил една и съща проверка.Няма грешка.
Марин е спечелил 2 млн. лева от играта 6 от 42 и за секунди от прост работник се е превърнал в богаташ. Разбира се, близки и приятели веднага го засипват с молби за финансова помощ. Съселяните в родния му Крън пък завистливо коментират, че сега вече Марин ще си оправи живота, пише "168 часа".
Но щастието, споходило семейството му през 1996 г., се оказва кратко. 16 години по-късно тотомилионерът отказва да си спомни мига на върховно щастие и нарича печалбата дяволска прокоба. Случаят му не е уникален. Повечето тотомилионери след поредица от житейски несполуки губят парите си.
Статистиката не може да е пълна, тъй като мнозина забогатели от тото българи предпочитат анонимността. На другите съдбата е сходна и далеч не щастлива. Сякаш милионите от тотото са урочасани.
Историята на Марин Соколов укрепва това суеверие. За разлика от 1996 г. сега той е станал саможив, нарочно няма телефон у дома, а колегите му във фирмата са инструктирани да го крият, ако някой го потърси.
“Марин не иска да говори с никого за своите милиони. Казал е на колегите да отговарят на обажданията с “няма го” и “не знам кога ще се върне”. В редките случаи, когато все пак отвори дума за някогашния си късмет, сякаш отваря стара рана”, разказа съседка на бившия милионер.
Марин е споходен от голямата печалба, когато Крън е още село. Сега е град, а милионите ги няма.
"Като спечели, Марин раздаде всичката стока в магазина, който държаше. Инвестира в едно ранчо. Не знам какво стана, но май парите се стопиха. Сега си гледа ранчото, но явно не е заможен, щом работи и на друго място. Бори се за залъка”, каза друг жител на Крън. Според градската мълва двата милиона лева разпалват вражда във фамилията на Марин Соколов. Роднини се озлобяват срещу него, стига се до бой и жалби в полицията срещу тотомилионера. Дори е осъден условно. В същото време той има и големи грижи със сина си, който се връща от казармата със силно разклатена психика.
“Още дават луди пари за лекари. Като имаш такава тревога, каква файда от милионите, дето си спечелил", коментира друг съсед.
Бай Марин нито веднъж не е пускал фиш след това.
“Господ си взе парите, които ми беше дал. Но щастието не е в тях. Късметът е дяволска работа", казва той днес.
Дали поради промисъл свише, или по съвсем човешки причини печалбата на първия тотомилионер Тодор Бонев от 1,5 млн. лева също се изпарява през 1991 г. Русенецът споделя по-късно, че дълго се е чудел какво да прави с огромната печалба. Най-напред той дава невиждано щедри почерпки, после и за благотворителност. Друга част от парите отиват за нова кола и къща. С останалото отваря студио за красота и здраве, което обаче работи само 6 месеца.
“Най-голямата ми грешка беше, че вложих парите в бизнес, от който не разбирах нищо. Така изгубих всичко и фалирах. Сякаш над мен тегнеше проклятие", разказва Тодор. След провала на начинанията му всичко в живота му тръгва надолу. Мъжът два пъти оперира краката си и сега живее с две изкуствени тазобедрени стави. Беда застига и сина му, който по чудо е спасен след тежка катастрофа. Купеният с парите дом изгаря при пожар.
Всичко това обаче не отказва Тодор от вълнението да се бори за големите пари от някой джакпот. Той мечтае да си подари пътешествие с кораб.
Вярата в тотощастието крепи Бонев, но не и роднините на друг милионер. Те са направо отчаяни от прекалено суровата си участ.
Всичко започва с един фиш за стотинки, пуснат от продавача на семки Валентин Илиев-Апти. Сферата "изплюва" числата в него и отрежда на Апти 318 млн. неденоминирани лева през 1997 г. Семейството му е убедено, че мизерията остава зад гърба им и ги чакат охолство и лукс. Но те жестоко се лъжат. За 6 години Апти профуква всичко и трупът му изплува в Марица.
Но семкаджията изживява своите мигове на новобогаташ. Купува къща, бял мерцедес и златен ролекс. После губи всичко в един ден. Предната вечер е тежкар, а на сутринта отново е голтак. Съседи разкават, че бодигардовете, които е наел да го пазят, взели част от парите му насила.
Кражбата се отразява тежко на семкаря. Той отслабва с 30 кг и се поболява. Накрая изчезва и намират тялото му в реката. В махалата се говори, че са го убили при изтезание да каже къде си крие парите. Според други е натрупал дългове и кредитори са му видели сметката. Вдовицата му Ана пък се кълне, че сега би върнала милионите на тотото
"Нищо хубаво не видяхме от тия пари. Той и едно златно пръстенче не ми купи. Сега живея със 130 лева. Страшно тежко ми е", проплаква Ана. Тя не може да прости на покойника, че е профукал печалбата.
Със същата завидна скорост харчи и Георги Илиев. Той не е от Крън, а от Трън. Пуска фиш заедно с братовчед си, без да се надява на шанса си. До онзи ден братовчедите живеят в големи лишения. И чудото става.
“Печалбата ни беше точно1 милион и 32 000 лева. Никога не съм вярвал, че ще имам толкова пари накуп. Това бяха едни от първите милиони, които даваше тотото. Преди това сумите бяха по-малки”, спомня си Георги, когото печалбата заварва като общ работник в завод “Ерма”.
И братовчедите се впускат в неспирни гуляи, за които харчат огромни суми. Те живеят почти като във филма “Господин за един ден”.
“Отидохме с баджанака в София да си вземем печалбата. Обясниха ни, че според правилника на тотализатора в брой могат да ни изплатят 32 000 лева. Останалите пари щяха да ни бъдат преведени по банков път. Отидохме до банката със служител от тотото, оформихме документите и прибрахме парите в брой. Почнахме да се черпим още по пътя за вкъщи. В което и заведение да влезехме,
поръчвахме от най-скъпите напитки и мезета. Някак си се добрахме до Брезник и там пак заседнахме в ресторанта. Идва сервитьорката и ме пита: "Какво желаете?" Замислих се и реших: "Давай по едно от всички неща, дето имате в менюто!" Ама как така по едно", чуди се тя. "Ами така! Първо носиш по една от всички супи. После по една от всички салати. След това минаваме на мезетата, даваш и от тях по едно от всички. После ястията и накрая десертите. И да не пропуснеш, че искам и по една от всички видове ракии, уискита и т. н.", разказа Георги. Двамата ядат, пият и се веселят цяла нощ, а след това се опитват да се върнат към обичайното си ежедневие. Гошо пак тръгва на работа в "Ерма". Цял Трън му се чуди как така милионер мете халетата на завода. Тогава се ражда и прякорът му Гошо Милионера. Илиев си го носи и до днес, години след като печалбата е била похарчена до стотинка.
"Изведнъж се сдобих с много приятели, като взех парите. Всички ме тупаха по рамото и ми се пишеха близки. Хиляди левове раздадох назаем. Още не са ми ги върнали. Няма и да ги видя, но не съжалявам. Бяха само купони, купони, купони. И всичко плащахме аз и баджанакът. Купувахме и телевизори. Тогава бяха много по-скъпи от сега. На мен ми струваше 8000 лева. Видеото, и то още няколко хилядарки. От много неща имахме нужда вкъщи, защото си бяхме сиромаси. Ами ние даже ютия нямахме да се изгладим", разказва Георги.
Той решил да купи и апартамент, но тази инвестиция оцелява само няколко месеца. Налага се Гошо Милионера да го продаде за същата сума, за която го е купил. Животът му обаче продължава с познатия весел ритъм.
Но щастието, споходило семейството му през 1996 г., се оказва кратко. 16 години по-късно тотомилионерът отказва да си спомни мига на върховно щастие и нарича печалбата дяволска прокоба. Случаят му не е уникален. Повечето тотомилионери след поредица от житейски несполуки губят парите си.
Статистиката не може да е пълна, тъй като мнозина забогатели от тото българи предпочитат анонимността. На другите съдбата е сходна и далеч не щастлива. Сякаш милионите от тотото са урочасани.
Историята на Марин Соколов укрепва това суеверие. За разлика от 1996 г. сега той е станал саможив, нарочно няма телефон у дома, а колегите му във фирмата са инструктирани да го крият, ако някой го потърси.
“Марин не иска да говори с никого за своите милиони. Казал е на колегите да отговарят на обажданията с “няма го” и “не знам кога ще се върне”. В редките случаи, когато все пак отвори дума за някогашния си късмет, сякаш отваря стара рана”, разказа съседка на бившия милионер.
Марин е споходен от голямата печалба, когато Крън е още село. Сега е град, а милионите ги няма.
"Като спечели, Марин раздаде всичката стока в магазина, който държаше. Инвестира в едно ранчо. Не знам какво стана, но май парите се стопиха. Сега си гледа ранчото, но явно не е заможен, щом работи и на друго място. Бори се за залъка”, каза друг жител на Крън. Според градската мълва двата милиона лева разпалват вражда във фамилията на Марин Соколов. Роднини се озлобяват срещу него, стига се до бой и жалби в полицията срещу тотомилионера. Дори е осъден условно. В същото време той има и големи грижи със сина си, който се връща от казармата със силно разклатена психика.
“Още дават луди пари за лекари. Като имаш такава тревога, каква файда от милионите, дето си спечелил", коментира друг съсед.
Бай Марин нито веднъж не е пускал фиш след това.
“Господ си взе парите, които ми беше дал. Но щастието не е в тях. Късметът е дяволска работа", казва той днес.
Дали поради промисъл свише, или по съвсем човешки причини печалбата на първия тотомилионер Тодор Бонев от 1,5 млн. лева също се изпарява през 1991 г. Русенецът споделя по-късно, че дълго се е чудел какво да прави с огромната печалба. Най-напред той дава невиждано щедри почерпки, после и за благотворителност. Друга част от парите отиват за нова кола и къща. С останалото отваря студио за красота и здраве, което обаче работи само 6 месеца.
“Най-голямата ми грешка беше, че вложих парите в бизнес, от който не разбирах нищо. Така изгубих всичко и фалирах. Сякаш над мен тегнеше проклятие", разказва Тодор. След провала на начинанията му всичко в живота му тръгва надолу. Мъжът два пъти оперира краката си и сега живее с две изкуствени тазобедрени стави. Беда застига и сина му, който по чудо е спасен след тежка катастрофа. Купеният с парите дом изгаря при пожар.
Всичко това обаче не отказва Тодор от вълнението да се бори за големите пари от някой джакпот. Той мечтае да си подари пътешествие с кораб.
Вярата в тотощастието крепи Бонев, но не и роднините на друг милионер. Те са направо отчаяни от прекалено суровата си участ.
Всичко започва с един фиш за стотинки, пуснат от продавача на семки Валентин Илиев-Апти. Сферата "изплюва" числата в него и отрежда на Апти 318 млн. неденоминирани лева през 1997 г. Семейството му е убедено, че мизерията остава зад гърба им и ги чакат охолство и лукс. Но те жестоко се лъжат. За 6 години Апти профуква всичко и трупът му изплува в Марица.
Но семкаджията изживява своите мигове на новобогаташ. Купува къща, бял мерцедес и златен ролекс. После губи всичко в един ден. Предната вечер е тежкар, а на сутринта отново е голтак. Съседи разкават, че бодигардовете, които е наел да го пазят, взели част от парите му насила.
Кражбата се отразява тежко на семкаря. Той отслабва с 30 кг и се поболява. Накрая изчезва и намират тялото му в реката. В махалата се говори, че са го убили при изтезание да каже къде си крие парите. Според други е натрупал дългове и кредитори са му видели сметката. Вдовицата му Ана пък се кълне, че сега би върнала милионите на тотото
"Нищо хубаво не видяхме от тия пари. Той и едно златно пръстенче не ми купи. Сега живея със 130 лева. Страшно тежко ми е", проплаква Ана. Тя не може да прости на покойника, че е профукал печалбата.
Със същата завидна скорост харчи и Георги Илиев. Той не е от Крън, а от Трън. Пуска фиш заедно с братовчед си, без да се надява на шанса си. До онзи ден братовчедите живеят в големи лишения. И чудото става.
“Печалбата ни беше точно1 милион и 32 000 лева. Никога не съм вярвал, че ще имам толкова пари накуп. Това бяха едни от първите милиони, които даваше тотото. Преди това сумите бяха по-малки”, спомня си Георги, когото печалбата заварва като общ работник в завод “Ерма”.
И братовчедите се впускат в неспирни гуляи, за които харчат огромни суми. Те живеят почти като във филма “Господин за един ден”.
“Отидохме с баджанака в София да си вземем печалбата. Обясниха ни, че според правилника на тотализатора в брой могат да ни изплатят 32 000 лева. Останалите пари щяха да ни бъдат преведени по банков път. Отидохме до банката със служител от тотото, оформихме документите и прибрахме парите в брой. Почнахме да се черпим още по пътя за вкъщи. В което и заведение да влезехме,
поръчвахме от най-скъпите напитки и мезета. Някак си се добрахме до Брезник и там пак заседнахме в ресторанта. Идва сервитьорката и ме пита: "Какво желаете?" Замислих се и реших: "Давай по едно от всички неща, дето имате в менюто!" Ама как така по едно", чуди се тя. "Ами така! Първо носиш по една от всички супи. После по една от всички салати. След това минаваме на мезетата, даваш и от тях по едно от всички. После ястията и накрая десертите. И да не пропуснеш, че искам и по една от всички видове ракии, уискита и т. н.", разказа Георги. Двамата ядат, пият и се веселят цяла нощ, а след това се опитват да се върнат към обичайното си ежедневие. Гошо пак тръгва на работа в "Ерма". Цял Трън му се чуди как така милионер мете халетата на завода. Тогава се ражда и прякорът му Гошо Милионера. Илиев си го носи и до днес, години след като печалбата е била похарчена до стотинка.
"Изведнъж се сдобих с много приятели, като взех парите. Всички ме тупаха по рамото и ми се пишеха близки. Хиляди левове раздадох назаем. Още не са ми ги върнали. Няма и да ги видя, но не съжалявам. Бяха само купони, купони, купони. И всичко плащахме аз и баджанакът. Купувахме и телевизори. Тогава бяха много по-скъпи от сега. На мен ми струваше 8000 лева. Видеото, и то още няколко хилядарки. От много неща имахме нужда вкъщи, защото си бяхме сиромаси. Ами ние даже ютия нямахме да се изгладим", разказва Георги.
Той решил да купи и апартамент, но тази инвестиция оцелява само няколко месеца. Налага се Гошо Милионера да го продаде за същата сума, за която го е купил. Животът му обаче продължава с познатия весел ритъм.
Редактор: Ясен Чаушев
Новини
Новини
Мода
Мода
Звезди
Звезди
Начин на живот
Начин на живот
Диети
Диети
Красота
Красота
още
Любов
Любов
Здраве
Здраве
Родители
Родители
Коментари
