Месни Заговезни е православен празник, който се чества в неделя, 8 седмици преди Великден . Името на празника произлиза от това, че се заговява с месни ястия.
На Месни Заговезни се приготвят баница с мас и извара, кокошка, яде се свинско месо. През цялата седмица до Сирни Заговезни се устройват веселби и игри, защото след това те са строго забранени. В храмовете се четат откъси от Светото Писание, които говорят за Страшния съд. Така Църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към нравственост. Денят се нарича още Неделя Месопустна , тъй като е последният ден преди постите, когато се яде месо.
Седмицата след Месни Заговезни се нарича Сирница. През нея до следващата неделя, когато е Сирни Заговезни, би могло да се яде сирене, мляко, масло - всякакви млечни храни и яйца.
Тези две недели са своеобразна встъпление на тялото за най-дългите пости през годината. Пости има в почти всички култури като форма на изчистване от злото, като изпитание на човека, вкопчил за достигане на превъзходство над желанията и страстите.
В прехода между зимата и пролетта обаче чрез постите се цели и настройка и почивка на тялото.
По обичай малко преди вечеря на Месни Заговезни младите посещават кръстника и родителите на булката. Носят им дарове: варена кокошка, обреден хляб и вино, днес най-често торта. На празника цялото семейство се събира на масата и заговява за последно с богата на месни продукти трапеза.
Традиционни гозби за този ден са варена кокошка, свинско с кисело зеле, свинско с булгур или нахут, сарми с месо, баница с животинска мазнина (мас, краве масло), баница с месо.
