Слънцето навлиза в период на соларен минимум по-рано от очакваното, докато най-горният слой на земната атмосфера изстива и буквално се свива. Това показват данните от сателита „TIMED” на НАСА.
Учените предполагат, че апаратурата може би е засякла първите признаци на т.
Смята се че последният „дълбок соларен минимум” е започнал през 1645 г. и е продължил до 1715 г. Период известен като „Малката ледникова епоха”.
Тогава средните температури на повърхността на планетата спаднали с около 1,3 градуса по Целзий, което довло до по-кратки пролет и лято, намаляване на реколтите и недостиг на храна.
Тъй като Слънцето е основният източник на енергия на Земята, слънчевите цикли имат значително влияние върху климата, флората и фауната на нашата планета.
Данните на „TIMED” показват, че термосферата се охлажда и свива, буквално намалявайки обема на земната атмосфера като цяло. Това явление е обичайно за периодите на понижена слънчева активност. Само че въпросната част от соларния цикъл би трябвало да започне чак през 2020 г.
„Най-горният слой на нашата атмосфера губи топлината си. Ако тази тенденция продължи, той скоро би станал рекордно студен, нещо невиждано от началото на ерата на космическите изследвания”, коментира Мартин Млинчак от НАСА.
Основен индикатор за промяната на слънчевата активност са т. нар. соларни петна – области в слънчевата повърхност, които са със значително по-ниска температура от околните. Поради тази причина те са видимо по-тъмни. Колкото повече са соларните петна, толкова по-висока е активността на звездата.
През това лято беше регистриран период от няколко седмици без нито едно соларно петно на повърхността на Слънцето. За последен път такова явление беше наблюдавано през ноември 2009 г., когато звездата се намираше в края на последния соларен минимум. Той бе най-дълбокият, регистриран за последния век.
