Некачествените обувки водят до инфекции, главоболие и спад на сводовете

Оказа се, че и за тях важи старата българска поговорка, която гласи, че евтиното винаги излиза скъпо. В случая с евтините обувки, те могат да доведат до редица здравословни проблеми, чието лечение понякога излиза в пъти по-скъпо, показа проучване на БГНЕС. Според дерматолога от болница "Токуда", д-р Здравка Демерджиева, некачествените обувки могат да доведат до запарване на краката, което благоприятства за появата на гъбички и бактериални инфекции. Другото, което също не е без значение, е, че некачествените обувки могат да причинят и тежки контактни дерматити. "Причината се крие в това, че понякога боите, с които е оцветена кожата, както и материалите, от които са изработени обувките, са некачествени и влизат в пряк контакт с човешката кожата", обясни д-р Демерджиева и алармира, че едно от последствията е появата на сърбежи и мехури, които благоприятстват и за вторичното инфектиране на краката под формата на ерозител, което е най-тежкото усложнение. Дерматологът разказа и за случаи с ампутация на крайник, но подчерта, че тази опасност е изключително рядка, но в комбинация с други фактори, би могла да се появи, въпреки че сами по себе си обувките не могат да доведат до това. "Най-честите случаи, които наблюдаваме, са свързани с контактните дерматити. Пациенти с подобни проблеми има по 3-4 пъти в месеца, което не е чак толкова често, но е и твърде голяма рядкост", отбеляза д-р Демерджиева, която наблюдава зачестяване на случаите с проблеми на кожата на краката, откакто са се появили евтините обувки на пазара. Дерматологът напомни, че само цените на медикаментите за лечението варират от 20 до 50 лв., но ако има усложнения, цената може да нарасне, защото е наложително и закупуването на антибиотици. "Некачествените обувки могат да доведат до спад на сводовете, липса на пружиниращи функции на стъпалото, както и до болки в съседни стави, включително до проблеми в гръбначния стълб, както и до главоболие", обясни ортопедичният техник и терапевт д-р Владимир Станков. Ортопедичният техник, през чиито кабинет са минали близо 14 хиляди души, разясни, че спадът на сводовете представлява липса на част от амортисьорите, каквото е и стъпалото. Това налага употребата на много повече сила при ходене, скачане или правостоене. Д-р Станков се спря и на различните проблеми с обувки при мъжете и жените: "Дамите обичат да купуват прекалено тесни, много високи и малък номер обувки, които довеждат до възпалителни процеси като възпаление плантата. Тя е ципеста и се намира под кожата, което води до много неприятно усещане. Също така се получават големи и болезнени омазолявания на кожата, наред с това е налице и хиперкератоза – натрупване на мъртва кожа в определени участъци, която се явява като защитна функция на организма, за да може нетипично натовареното място, да бъде "обременено". Жените, които ходят на високи токчета, имат скъсяване на ахилесите, което води и до невъзможност в последствие да се ходи на ниски и равни обувки. Това довежда до непрекъсната скованост в подбедрицата, а кръвният поток също не е в най-добро състояние", подчерта д-р Станков. Според д-р Станков мъжете най-често се оплакват от твърде острите официални обувки, особено от твърдите и тънки гьонени обувки, които притискат краката. Ортопедичният техник подчерта, че не само жените страдат от излизане на страничния кокал, а това се случва и мъжете с масивни крака. Има и много фрапиращи случаи на хора с професионални заболявания. "Най-важното при производството на обувки е да има утвърден стандарт, по който да има и съответния контрол. Българските обувки са с много добро качество, както и от добри материали, защото 90% от тях са естествени. Преди промените имаше БДС, но той вече почти не се спазва, а над 90% от материалните са внос и не са сертифицирани. Това оказва влияние върху качеството", разказа дългогодишният производител на обувки Хачик Паникян и допълни, че изкуствените материали не позволяват на кожата да диша, задържат влага и това създава дискомфорт при носене. "България беше един от най-големите производители на детски обувки на Балканите. Имаше качествен контрол и държавни приемчици, които преглеждаха и след качествения контрола", припомни Паникян за строгите мерки. Дългогодишният производител на обувки обърна внимание на това, че стелките винаги трябва да бъдат от естествена кожа, за да лягат по крака. Подплънката също трябва да приляга, като това се преценява спрямо типа на обувката. В меката част, стелката трябва да бъде перфорирана. "Преди се слагаше специална вата, която сега се замества с дунапрен, а при вносните обувки, и особено при дамските, токът не отговаря на изискванията и това изкривява крака на жената", обясни Паникян. "Всяка фирма си има своите традиции, а нашата предпочита да произвежда масови обувки. Причината е, че екстравагантните са преходни и не се носят дълго време. Издържат само 2-3 месеца, но най-важното при производството е материалните да бъдат качествени, независимо дали кожата е естествена или изкуствена", разказа собственичката на обувна фабрика в Кюстендил Виолета Манасиева. Манасиева, която работи в обувната индустрия близо 44 години, подчерта, че важното при една обувка е ходилото да бъде по-широко и да следва извивката на свода на крака и на стъпалото. "Може ходилото да е много хубаво, но ако е тясно и извивката не е добра, какъвто и калъп да правиш, няма как да стане удобна обувка", категорична бе Манасиева. Собственичката на обувната фабрика каза, че предпочита полиуретановите ходила, защото са удобни, здрави и не се налага да сменя на капачките на обувката след време. За зимата Манасиева препоръча ходилата да бъдат от термокаучук и с грайфер, за да не се хлъзгат. "Кожата трябва да бъде мека, но е и да се набира, като е задължително за всички обувки е хастарът отвътре да бъде естествен", разкри тайната на качествената обувка Манасиева и каза, че когато избира кожа за обувки, обръща внимание на това дали се разтяга, защото ако това не се случва, тя ще се спука. По-некачествените кожа би трябвало да се използва само за производство на чанти. Тя не е подходяща за обувки, защото е чуплива и твърда. Ако кожата е изкуствена, тя трябва да бъде специално предназначена за производство на обувки, защото в противен случай, обувките не могат да издържат при носене. Освен това кожата не трябва да се набира, нито пък боята й да пада. "Много често, когато кожата е обработена с химикали над нормата, и ако не се спази технологията на примесите, които се слагат в нея, има опасност да не може да се залепи", уточни Манасиева и не скри, че се опитвала да внася полуфабрикати от Китай. Предложените цени на полуфабрикати като ходилата са били 5 лв. за чифт и затова тя не може да проумее как готовата обувка се продава за 10 лв. в търговската мрежа. Според Манасиева това са обувки, които можем да носим само 2-3 пъти. "В момента няма държавен стандарт, докато преди години имаше такъв, както и органи, които да отговарят за качествения контрол", разказа Манасиева и подчерта, че днешно време качественият контрол са потребителите. От Комисията за защита на потребителите заявиха, че опасностите при обувките могат да произтичат и от конструктивни дефекти, за които ведомството има правомощия да се произнесе, а инспекторите на КЗП проверяват търговците на обувки по отношение спазване изискванията за предоставяне на задължителната информация за вида на материалите, използвани в основните части на обувките: сая – лицева част, подплата и ходило. Тази информация следва да се предостави чрез пиктограми и етикет, който да е поставен върху поне една от обувките. На етикета следва да се посочи и информация за името на производителя и/или вносителя. Причина едни обувки да бъдат опасни може да бъде и наличие на химически вещества и съединения като шествалентен хром, диметилфулмарат, формалдехид и др. над допустимите норми. По отношение на химическите рискове компетенциите за извършване на проверки и произнасяне са на Министерството на здравеопазването, като специализиран орган. Справката на Комисията за защита на потребителите показва, че през изминалата година, след проверки от страна на държавния орган, са забранени 243 вида стоки. Едва 4 вида от тях са забранените детски обувки, като данни за забранени обувки за възрастни не се посочват. Статистиката на КЗП сочи, че по европейската система за уведомяване при опасни стоки, RAPEX, в КЗП са постъпили 9 уведомления за опасни обувки от правомощията на Комисията за защита на потребителите и 80 от компетенциите на Министерство за здравеопазването. От своя страна обувките са 3,35% от разкритите опасни стоки от на българския пазар.