Гласовитата Нели Рангелова е една от най-награждаваните ни певици. Тя е приета в Държавната Консерватория на първо място по бал сред жените, а сред мъжете първи е Георги Христов.
- Нели, тази седмица излезе новата ти песен „Искам да съм като теб“, която е в дует с талантливата млада певица Невена Пейкова. Как избра точно нея за дуетна половинка, защото досега си правила много малко колаборации с колеги?
- След като миналата година направихме „Тангото на живота“, заедно с Веско Ешкенази и оттогава ми дойде тази идея - да започна да правя съвместни песни и с други колеги и най-вече с по-младите. Тези дуети са начало на един бъдещ по-голям проект, а може и албум. На мен ми се искаше да направя нещо с хубава и талантлива млада певица, която не е обвързана с компания, защото това би затруднило реализацията. Отдавна си мислех за такава колаборация, а Невена ме потърси съвсем случайно чрез социалните мрежи по друг повод и така с нея започнахме да си пишем. Един ден, почти на шега й казах, че може за в бъдеще да запишем нещо заедно. После тя ми предложи да чуя демото на една песен и още като го чух й казах: „Давай!“ Така заедно направихме музиката и текста, а аранжиментът е дело на неин близък аранжор. Клипът го заснехме с Ники Скерлев. Щастлива съм, че със срещата си с тази певица намерих нов приятел и се надявам, че мога да й бъда полезна, защото тя има всички данни – да не говорим за певческите й качества.
- Песента ви с Невена наистина има голям хитов потенциал, особено ако се завърти активно по музикалните станции и телевизии...
- Да, мисля че тази песен ще стане хит, ако се завърти достатъчно добре, също така на хората сигурно ще им бъде много любопитно и да ни видят двете с Невена в клипа. Тя е на 27 години и е само с една година по-голяма от моя син, а песента е като един разговор между нас за любовта. В нея има и едно хубаво послание към всички, които страдат от разбито сърце и им казваме, че има надежда и че любовта може да е красива във всичките си сезони. Важно е да кажа, че двете с Невена участваме в благотворителната кампания „Race for the Cure“ - за набиране на средства за профилактични прегледи срещу рак на гърдата, която ще се проведе на 25 септември в Южния парк. И двете сме ангажирани към тази кауза и там за първи път ще изпеем песента ни на живо. Поне два пъти годишно участвам в такива кампании, не само защото моята първа братовчедка премина през този ад, а защото това е нещо важно.
- Твоята дуетна половинка Невена Пейкова има един въпрос – изненада към теб: Как успяваш толкова години да не се отказваш от музиката и да поддържаш това високо ниво?
- Как успявам – първо човек трябва много да иска това, което прави. Аз цял живот съм слагала работа и пеенето на първо място. Трябва да си амбициозен и да продължаваш да се бориш, а не да лежиш на стари лаври и да чакаш хората да се сетят за теб. Голям мотив ми е и че още имам чувството, че не съм изпяла най-добрата си песен и все още я търся. Имало е моменти, когато съм била на гребена на вълната, но и когато съм падала и ставала, обаче никога не съм се отказвала, защото вярвам че съм родена с това призвание - да давам любов и да правя хората щастливи.
- А кой е бил най-трудният момент в кариерата ти?
- Имаше такъв момент точно по време на първите години на демокрацията, когато изведнъж започна да се обръща повече внимание на групите и на тези колеги, които бяха на синия плакат на тогавашното СДС. На тях повече им се отваряха вратите, докато ситуацията беше съвсем различна за тези от нас, които не бяхме там. Повече се толерираха Васко Кръпката, БТР, Щурците… Да, те са достатъчно големи имена, но ние сякаш останахме по в сянка, може би и защото ни нарочиха за естрадни. Продължавам да твърдя – аз, Орлин Горанов, Петя Буюклиева, Кристина Димитрова, Георги Христов, дует „Шик“…– ние сме поп изпълнители, не сме естрадни певци. Естрада е подиумът на който пееш, а не стил музика. Търпеливо изчакахме отново да ни обърнат внимание, говоря за радиата, а не за участията. Тогава имаше и едно грозно разделение между колегите, които пеят за комунистите, или за седесарите. Между тях имаше дори реплики от сорта на – „комунистко мръсна“, или „седесар гаден“, но това беше временно и слава Богу бързо отшумя.
- Сега има голямо разделение в музикалната гилдия и по темата за задължителните квоти за българска музика в националния ни ефир. Обяснимо ли е за теб, че има изпълнители, които са против този проектозакон?
- Някога, когато бяха по-малко изпълнителите, нямаше нужда да се повдигат такива теми, защото националното радио и филиали в страната въртяха достатъчно българска музика. В момента ми прави впечатление, че примерно на 10 западни песни, въртят само една българска и ако пускат някои наши неща, то въртят главно от старите, а имам толкова много песни. Ако се въведат задължителни квоти – да, съгласна съм - нека да има някакъв минимум, но се питам - пак ли ще въртят главно младите изпълнители?! Например, тази прекрасна песен „Тангото на живота“, изпята от мен, заедно с един от най-добрите ни цигулари Веско Ешкенази - тя дори не влезе в класацията на БНР, а в същото време се въртеше в повечето им предавания -това не мога да си го обясня! Най-важното е, че публиката обича нашата музика.
- А какво мислиш за изказването на Ицо Хазарта, че спасителните квоти са за некадърници и острите му думи за новите естрадни песни?
- Това са глупости за мен! Никак не е възпитано от позицията на народен представител да наричаш колегите си некадърници, всеки би се обидил от тези думи - не казвам, че всички са номер едно, но трябва да има уважение и в крайна сметка да се научат да говорят на интелигентен език в това Народно събрание! Нека да си припомним с коя песен започнаха „Ъпсурт“ – те използваха припева на Васил Найденов от „Казано честно, всичко ми е наред“. Вече казах, че не е правилно да се наричат „естрадни“ нашите песни. Не може да обиждаш така колегите, само защото си застанал на трибуната! Иначе, аз съм фен на Ицо, но тези изказвания ми дойдоха в повече, не трябва да забравяш как си тръгнал и от къде. И преди „Ъпсурт“, също имаше Мишо Шамара и „Гумени глави“. Трябва да уважаваш колегите преди теб и да има връзка между поколенията, защото тези преди теб са ти проправили път и са създали стандарти. Да, сега е много по-лесно, вече няма комисии и не ти връщат песни за прозодии, лошо изпяване или неподходящ текст. Цели поколения имитираха нашите дрехи и са пели нашите песни – в крайна сметка, като публична личност си един вид модел на подражание за младите. На какво ги учат днес - пеейки за цигари и марихуана, може би и затова младите започнаха да слушат чалга... Аз съм добронамерена и уважавам труда на всички, затова съм против грубите и обидни квалификации.
- Ти си била в един випуск с незабравимата Ваня Костова. Какви спомени пазиш за нея?
- Аз бях в един клас с Митко Фънки, Георги Христов, Богдан Томов и Веселин Маринов, но с Ваня също се познаваме. Обожавах нейния уникален глас - светла й памет. Ще споделя последния ми спомен с нея, когато преди година се чухме по повод един концерт, който за съжаление не се осъществи. Последно с нея се видяхме по-миналото лято на Вечерта за Тончо Русев на „Бургас и морето“. Тогава ми направи впечатление, че тя беше самичка и аз седнах до нея и я попитах: „Какво правиш миличка?“ После си говорихме за нейната внучка Ванеса и за моя син. Миналата година участвахме заедно със сина й Боян Михайлов на един концерт и като си затворих очите, все едно чувах гласа на Ваня. Споделих му, че искам да направя дует с него и той ми каза: „Нелка, веднага!“
- На 15 септември ти имаш рожден ден. Как ще го отпразнуваш и кой е подаръкът с най-сантиментална стойност за теб, който си получавала от твоя мъж – Георги Бочуков?
- Ще започна с най-сантименталния подарък – това, че ми е дал неговото сърце, а аз съм му дала всичко това, което съм аз. Той е много романтичен и още си пазя едни много сладки бележчици от него. В началото на нашата връзка, всеки божи ден той ми оставяше такива листчета, на които пишеше например „добро утро, отвори очи, погледни слънцето и се усмихни на деня!“ Иначе, на рождения ми ден пак ще се съберем цялото наше голямо семейство. Ще дойдат моят син и трите му каки, едната от които преди три години и половина ни зарадва с най-малкото внуче - много е сладък. Каките идват от Америка веднъж годишно и сега всички отново са тук, както беше и за 60-годишнината ми. Става голям семеен купон с деца. Аз си обичам рождения ден и го чакам! Вкъщи понякога се шегуваме, че като минеш 40 години и започваш да ги броиш наобратно. Това си е празник за теб и цифрите нямат значение, въпреки че при нас в България явно имат. Има един такъв виц, че хората родени през месец септември са следствие от една добре прекарана Нова година от техните родители, така че искам да честитя рождените дни на всички родени през септември!
- Как успяваш с годините да изглеждаш все така красива?
- Дух, дух и пак дух! Отделно с всички останали режими, най-важно е да имаш любов, спокойствие, музика и поддръжка – масаж, фризьор, гримьор, всички неща, които правят жените да изглеждат добре. Някои хора коментират, че визията ми е плод на пластичната хирургия, в което няма нищо вярно. Те така и не се научиха, че на фотосесии си гримиран, има прекрасно осветление и различни режисьорски похвати и на снимките си просто един образ, зад който стоят много хора. Смея се, когато пишат, че съм продукт на пластичната хирургия, може би просто имам добър ген. Забелязвам, че в последните години започнаха да ме харесват все повече жени около моята възраст и искам да им кажа, че жената може да бъде красива на всяка възраст - да не се отчайва от това, че има бръчки и не е така стройна на тези години, защото любовта не обръща внимание на белезите на времето. Хубаво е една жена да се грижи за себе си– аз не си позволявам да излизам без грим и фризура и продължавам да работя с най-добрите в тази област - Бони, Георги Петков и София Борисова от „Романтика“, която с Невена ни облече с прекрасни рокли в клипа „Искам да съм като теб“.
- В твоите клипове ти винаги си много артистична. Имала ли си предложения да се снимаш във филм, или сериал?
- Преди ме бяха поканили да играя ролята на учителка по пеене в „Революция Z“, както и в още един филм. Тогава им пуснах клиповете на песните ми „Бум, бум“ и „Сладка грешка“ и им казах: „Виждате ли как изглеждам тук, а вие искате да се снимам без грим и прическа - не, съжалявам, не мога да си развалям имиджа!“ Прекалено много суета ме тресеше тогава. (Смее се.)
- След края на първия ти брак с известния музикант Данчо Капитанов, беше ли загубила вяра, че ще срещнеш отново любовта?
- Тогава бях загубила вяра и мислех, че няма да се влюбя никога, но на 35 години пак се влюбих. Както пея в една моя песен „Може би ще срещна нова любов, може би още в този живот…“ Мъжът ми Георги казва: „Човек никога не знае кога ще стане за резил.“ (Смее се.)
- Любов от пръв поглед ли беше между вас?
- Да! Удари ме ток, не знам колко хиляди волта! Сега го наричат пеперуди в корема, а едно време казвахме – „да протича ток между вас, като се погледнете в очите“. Още като видях Жоро, бях сигурна че искам точно него, дори че с него искам да имам дете. Аз винаги се влюбвам докрай. Днес времето е различно и хората са различни – запознават се по интернет и инстаграм, а ние изпитвахме удоволствие от общуването очи в очи и така се влюбвахме, а не онлайн.
- Кой е най-ценният урок за теб?
- Това, че трябва да цениш хората и най-близките ти, когато са около теб и до теб, защото в един момент, когато ги няма, не можеш да върнеш време назад и да поправиш нещата.
