Неслихан Атагюл-Живеех с нея във всеки момент!

- Коя е Неслихан Атагюл Доулу? Разкажете ни малко за себе си ...

- Реших да стана актриса, когато бях на 8 години. Един ден, докато с баща ми гледахме филм по телевизията, му казах, че ще стана актриса. Той ме погали по косата и каза: "Ще станеш, дъще". Но след това бях много обсебена от тази идея. Когато бях на 13, почувствах, че е малко късно да опитам, не знам защо се чувствах така, но някак си го направих. Веднъж чух името на агенцията на един артист. Потърсих данните на агенцията и им се обадих. Попитах ги как мога да се регистрирам в тяхната агенция и как мога да бъда актриса и получих цялата необходима информация. След това отидох при мама и казах: "Мамо, ще бъда актриса, моля те, заведи ме в тази агенция". Майка ми винаги вярва в мен и много ме подкрепя. Тя ме заведе в агенцията и след това кариерата ми стигна до мястото, където съм днес. Какъв човек съм аз? Аз съм твърдо решен човек, въпреки че е малко трудно да говоря за себе си ... Винаги се опитвам да преследвам нещата, в които вярвам. Като цяло не съм ориентирана към резултатите, а към процеса, защото за мен успехът е усилието, което си положил за постигане на целта.

- Как се определяте?

- Намирам за малко трудно човек да се определя и обясни. Ако все пак трябва да го направя, аз съм човек, който винаги се стреми към нещата, в които вярва, опитва се да даде живот на нещата, които чувства или възприема, че винаги има надежда и вижда колко ценни са усилията.

- Работата Ви като актриса придоби международно признание във филмите и телевизията. Как се справяте с международния успех?

- Когато турските сериали започнаха да достигат до световната аудитория, аз наистина усетих този успех и се чудех как ще бъде. Очевидно всички хора по света изпитваме едни и същи емоции в даден момент. И това наистина ме радва. Защото "емоцията" няма език, религия, раса или цвят. И без това го знаех, но е прекрасно да виждам и да чувствам същото като всички останали. Не виждам това само като мой успех. Това е и успехът на моята страна ... и успехът на цялата ни публика по света.

- Как се справяте със славата? Кое е най-голямото предизвикателство, с което сте се сблъсквали в живота си?

- Когато започнах да играя, дълбоко в себе си знаех и приех, че "ако се появиш за малко по телевизията, хората ще те видят навън". Така че сегашната ми ситуация изобщо не ме принуждава да приема славата. Целите ми са да бъда добра актриса, винаги да се усъвършенствам и да бъда добър човек. "Славата" не може да ме принуди да направя нещо, когато това, което наистина искам, е да израсна като професионалист. И така, отново съм "аз".

- Омъжена сте за Кадир Доулу, също известен актьор. Двамата се срещнахте на снимачната площадка на телевизионния сериал "Двете лица на Истанбул" (Fatih Harbiye), бихте ли споделили малко за връзката си?

- И двамата сме любовници и приятели, но тук бих искала да поговоря малко повече за това да бъдем приятели. И двамата вярваме в едни и същи неща и мисля, че това е нещо наистина ценно. Понякога говорим с думи, понякога се разбираме с мълчание. Ние уважаваме нашите пространства. Грижим се също за благосъстоянието на другите, като същевременно отдаваме значение на нашето лично благосъстояние. Виждаме се, чуваме се и се познаваме и преди всичко знаем и приемаме, че и двамата сме човешки същества.

- Какво мислите за новия си проект "Дъщерята на посланика" (Sefirin Kızı)? Бихте ли искали да споделите нещо конкретно за новия сериал, който започва по Унивисион?

- Толкова се вълнувам от премиерата! Това е проект, който започнах с голям ентусиазъм. Работих много усърдно и всеотдайно, щастлива съм от това. Докато играех Наре, я усещах във всяка моя пора, живеех с нея във всеки момент. Според мен публиката ще види отлична женска история, история на майка-дъщеря, страхотна любовна история. Чувствам се много щастлива.

- Готова ли сте да завладеете отново латиноамериканската аудитория? Те ще Ви обичат!

- Много сте мили, много благодаря! Наистина ме вълнува това, че в момента съм пред Вас. Като географско положение на нашата страна - ние сме в средата на Изтока и Запада. Апелираме както към Изтока, така и към Запада и мисля, че това е нещо много ценно. Когато ме погледнете, когато ме видите, когато ме погледнете през тази машина за мечти, телевизията, ако усетите моята същност, ако почувствате това, което аз чувствам, това е страхотен подарък за мен. Надявам се, че много скоро ще се срещнем с всички вас ... Благодаря Ви много, много Ви обичам.

- Разкажете ни за психологията на Наре в "Дъщерята на посланика".

- Наре е много силен женски герой, който има проблеми с идентичността, живяла е почти по целия свят, говори много различни езици, обича цивилизацията, обичлива е, посвещава целия си живот на малката си дъщеря, влюбвала се е само в един мъж в живота си, тя е израснала с липса на бащина любов, когато баща й е бил жив, познава добре моментите на криза и стои твърдо въпреки всичко, което преживява.

- Имате ли общи черти на личността с Наре?

- И двете търсим това, което е идеално за нас, и не обичаме да бъдем съдени.

- На кои латино актриси се възхищавате?

- Всички те са много красиви и талантливи! Страхувам се да не бъда несправедлива към другите, ако спомена конкретно име. Много харесвам латиноамериканците като цяло.

- Публикували сте онлайн списание, озаглавено "Без граници" (Hadsiz). Как стигнахте до тази идея и за какво става дума?

- Понякога се чувствам претоварена и ограничена... и това не ми харесва. Чудя се и защо се чувствам така. По време на пандемията усещах същите неща. Очевидно тази ситуация ме разочарова. И тогава си помислих какво би се случило, ако нямаше граница между сърцата, граници между градовете, граници между държави и граници в обмена на информация ... От друга страна, ние като хора винаги се чудим за нашите граници и как да ги надхвърлим. Какви са тези граници и усилията за преминаването им? Пчелата произвежда мед по цял ​​свят без никакви ограничения. "Had" означава на турски "граница / лимит". Срещаме се и разговаряме с хора, които виждат отвъд своите ограничения. Питаме ги за техните граници и хората, които можем да наречем "неограничени". Списанието се състои от две заглавия: "Днешен конфронтист" и "Конфронтист сред всички". В случая с "Конфронтист сред всички" говорим за хората, които са хвърлили светлина върху нашия път в своето време. Целият ни екип работи почти като доброволци и наистина се стараем да има консенсус. Публикуваме го както на турски, така и на английски език.

- Има ли нещо, което бихте искали да споделите с читателите на HOLA!?

- Благодаря Ви много, че ме приехте. Наистина много ми хареса. Надявам се скоро да се видим лице в лице и Ви изпращам много любов и надежда да бъдем единни.