Един ден докато Таня, майката на Виктор, реже ноктите на сина си, в окото му попада парченце. Този инцидент слага началото на борбата на семейството с коварното заболяване, с което се борят и до днес.
Виктор постъпва в Анадолу Медицински Център, Истанбул, за лечение с лъчетерапия с Трубийм. В резултат на терапията образуванието се свива до 1.8 см. Това е и целта. В продължение на една година детето посещава Центъра на всеки 3 месеца за ядрено-магнитен резонанс, след това на 6, на 9 месеца, а последните 2 години ходи веднъж годишно. За щастие, при Вики не се наблюдава развитие на тумора. Вече на 10 години, макар и с намалено зрение, той е добре, но проблемите, с които се сблъсква затрудняват ежедневието му.
„В Анадолу Медицински Център използваха Трубийм за лечението. Всяка седмица следяха зрението му“, спомня си Таня. „Искам да подчертая колко са коректни лекарите – директно ти казват „С това можем да ви помогнем, но трябва да намерите очен специалист“. Те имат очни лекари, които го следяха, но нямаха специалист и ни посъветваха да търсим такъв на друго място. Евала! А не – дай си парите, ние ще го следим.“
Зрението на Виктор днес е такова, каквото беше след операцията. Има леко подобрение, но пак е много слабо. Лекарите от клиниката в Истанбул казват, че в пубертета има шанс Вики да възстанови голяма част от очните клетки. Всеки човек има милиони очни клетки. При Вики са останали някакви хиляди само и затова той няма периферно зрение – гледа като в шпионка. „Така или иначе е трябвало да се направи операцията, но ако бяхме отишли по-рано в Анадолу Медицински Център, лекарите щяха да запазят повече от зрението“, споделя Таня.
Семейството на Виктор е впечатлено от лекарите в медицинския център: „Хората са запознати с нещата. Начетени са. Отношението е друго. Знаят как да се отнасят с пациента. За процедурите с Трубийм слагаха маска на Виктор. Та тази маска я направиха като маската на Спайдермен – оцветиха я в червено, нарисуваха паяк, просто за да предразположат детето“.
Днес, въпреки намаленото си зрение, Виктор ходи на училище, наравно с другите деца, и се бори. Трудно му е, но не се и дава. Семейството увеличава шрифта на учебниците, за да може да чете с помощта на електронни лупи. „Но на него му е трудно. Например, в училище децата се редуват да четат, всеки по абзац. Другите деца четат по-бързо и той докато проследи реда, докато слезе на следващия ред и четящото дете вече е прочело следващия. Няма средства за деца с подобни проблеми и никой не отпуска помощ. На глухите деца държавата им дава апаратчетата, а в нашия случай, ние сами си купуваме необходимите неща. Проблемът е, че представителствата на издателствата, които печатат учебниците, не искат да ни дават файловете в електронен вариант. Проблем е и че във всички институции, в които съм ходила, ми казват, че няма гласуван закон за подпомагане на деца с намалено зрение, за увеличаване на учебниците. Стигнахме и до ЕК, която направи запитване до Министерство на образованието по сигнал, че няма учебници за деца с такива проблеми. И пак няма резултат – няма такъв закон. Бяха обещали, че ако децата с такива нужди са до 400, евентуално ще направят специални учебници за тях. Но все още чакаме, да видим.“
Към днешна дата Вики продължава посещенията си в Анадолу Медицински Център и се надява един ден да бъде разработен метод за присаждане на клетки, чрез който зрението да му се подобри чувствително.
Информация за Анадолу Медицински Център може да намерите на www.anadolumedicalcenter.bg, а цялото интервю с Таня, майката на Виктор, вижте в anadolubg.com
