Много пъти ми се е искало да споделя своето страдание, но все ми се струваше, че има по-големи драми от моята. Този път обаче реших да излея душата си.
Преди 30 години се омъжих за Павел не по любов, а защото родителите ми настояваха и аз ги
Когато щастието липсва…
послушах.
Когато синовете ни пораснаха и се отделиха, съпругът ми направи пристройка, в която се влиза откъм кухнята. И си заживя там. Добре го измисли, поне да не разбират хората, че дори не спим заедно. Чувала съм да казват, че ни завиждат на хубавото семейство. А той не ме е търсил като жена, откакто се родиха момчетата.
Кухнята ни е обща, но храната в хладилника ни е разделена. Своята си я слага в кутии, на които си е написал инициалите. Не съм виждала по-голям егоист от него. Сякаш за да ме дразни, си купува скъпи шунки и салами, а аз ям боб и леща. Своите тенджери слагам на долните рафтове. Позволено ми е да се храня в кухнята само ако Павел не е там, обикновено вечер, защото той работи като нощен пазач.
Сутрин и на обяд не трябва да се мяркам там, защото е неговото царство. Отрупва си масата с мезета и вкусотии, налива си ракия и си седи сам като пукал. Тогава си взимам хляб и сирене и преглъщам сухите залъци в спалнята.
Понякога се случва да пазаруваме заедно, но делим до стотинка – всеки плаща, каквото си е купил. Както си делим и сметките за тока, водата и телефона. За пред съседите и децата, които рядко ни посещават, сме двойка.
Напрежението у дома нараства най-много, когато е в почивка. Скандалите избухват един след друг, а Павел ме ругае за щяло и нещяло. Нарича ме крава, свиня, простачка… Вече и аз не му отстъпвам, но се страхувам някой ден да не ми вдигне ръка.
Като се навика, сяда пред телевизора или започва да играе шах сам със себе си. Мълчи и сумти, сякаш му преча да диша. В такъв момент ми идва да хвана някоя ваза и да я разбия в главата му, ама не ми се влиза в затвора заради един темерут. Моля се само синовете ми да са по-щастливи от мен.
Л.
