Но не си достатъчно далеч, за да спра да те обичам, а се опитвам...

След тази безвкусна шега, която ми беше организирана от твоя страна. И все още се лъжа, че не си такъв, какъвто се оказа накрая. Че аз съм тази, която е разбрала погрешно. Както обикновено те оправдавам пред себе си. Търся причини, за да обясня твоите постъпки, но не мога. Не и този път. Обещах си, че ще стана силна, че ще избягам от пороците, които ми вредят. Това беше и ти - порок, който постоянно ми нанасяше вреда, която бавно ме убиваше, но същевременно ми показваше и как трябва да се живее. Чудя се как въпреки всичката тази болка и лъжи аз те обикнах. И ще те чакам, винаги , защото съм такава - упорита и наумя ли си нещо, трябва да го получа. Но, ти си виновен. За цялото време , което ми остави да чакам, ми даде и възможност да оценя всичко в нашата връзка. И знаеш ли какво? Разбрах, че не струва повече от 1 стотинка. Че не си достоен за цялото време, за всичките сълзи. Винаги си бил далеч. Дори и сега. Но не си достатъчно далеч, за да спра да те обичам. А опитвам ..