Хората, които се нуждаят от нов бъбрек , получават допълнителен шанс за трансплантация. Нова усъвършенствана процедура позволява присаждане и без да съвпадат кръвните групи на донора и нуждаещия се от операцията човек.
Методът се практикува успешно в големи болници в САЩ, Великобритания, Израел и други държави с напреднала медицина.
Технологията е разширен и усъвършенстван вариант на алгоритъм, създаден от американски лекари от Мейо клиник първоначално с друга цел. Става дума за метод за намаляване на реакцията на отхвърляне след присаждане, която понякога е много яростна въпреки кръвната съвместимост на донора и реципиента. Този процес се контролира с отстраняване на антителата чрез пречистване на кръвта. Плазмаферезата е подобна на диализа, но има специфики. Достъпно казана, прилича на прихащане на несъвместимите елементи.
В България има подготвени професионалисти и апаратура за модерното лечение, но освен тези две медицински условия са нужни още и регламент и финансиране на скъпата дейност. Това обясни проф. д-р Емил Паскалев, ръководител на Клиниката по нефрология и трансплантация в Александровска болница. Пресмятанията показват, че за един лечебен курс и нужните консумативи ще струват около 16 000 лв., а се отпускат 7000 лв. Преди дни специалистите са внесли в здравното министерство предложение за ново остойностяване и се надяват това да се случи.
За поредното успешно трансплантиране въпреки различните кръвни групи разказва "Дейли мейл". Семейството на 51-годишната Трейси Уест от Портсмут научава случайно за революционната терапия. До този момент единствената пречка 71-годишният баща на жената да й дари единия си бъбрек е, че са с различна кръвна група. Заболяването на Трейси идва изневиделица през 2006 г. Научава, че има бъбречна недостатъчност, след като цяла година си мисли, че главоболието и се дължи на мигрена. Кризите зачестяват и се усилват и съпругът й я подтиква да отиде на лекар. Джипито я изпраща на изследвания и бързо става ясно, че причината не е мигрена, а отказ на бъбреците и да работят - състояние, което без лечение е фатално.
"Дотогава животът ми беше като на всички хора - ходех на работа, излизах, правех всички нормални житейски неща. По нищо не личеше, че има нещо тревожно. Не се замислях за здравето и гледах на него като на даденост. До момента, в който влязох в кабинета на лекаря си заради главоболие, а излязох с диагноза бъбречна недостатъчност", разказва жената. Животът й се променя още от следващия ден. Трябва да прекарва шест до осем часа на диализа, тъй като нейните бъбреци не са в състояние да пречистват кръвта.
Единствената надежда за промяна е човек в мозъчна смърт да се окаже с нейната кръвна група, защото никой от семейството и не е подходящ за донор. Така Трейси Уест влиза в списъка на чакащите орган и всяка нощ прекарва "закачена" за апарата. "Той те държи жив, но не ти дава живот. Просто нямаш сили за нормалните за другите хора неща." Един по един всички от семейството са тествани с надеждата някой да може да й даде бъбрек, но няма нито един със същата кръвна група.
Година след началото на ада бащата на г-жа Уест, Майкъл, прочита статия как медиците са успели да проведат успешна трансплантация на бъбрек от донор с различна кръвна група. Свързва се с болницата и пита дали може да се помогне и на дъщеря му.
"За година вече не приличаше на себе си и не можех да се примиря с това. Най-важно за мен беше да я видя отново каквато беше. А излизаше, че това единствено нещо, което исках от живота, е напълно възможно." В подготвителния етап двамата трябвало да пият лекарства за потискане на производството на антитела и да минат през процедури за филтрирането им. Това се прави с цел да се избегне реакцията на отхвърляне на чуждите клетки. Всичко минало успешно и Трейси и баща и живеят пълноценен живот.