Тежестта на година осигурителен стаж в пенсионната формула ще спре да нараства след 2019 година. Това предвижда проектобюджетът на Държавното обществено осигуряване, който днес бе приет от Надзорния съвет на НОИ. Социалният министър Бисер Петков обясни, че това се прави за да не се задълбочава разликата между старите и новите пенсии.
Нарастването на коефициента за година стаж беше прието с пенсионната реформа от 2015 година и влезе в сила от 2017 година, като беше предвидено да нарасне на стъпки от 1.1 на 1.5.
Догодина тежестта на година осигурителен стаж ще е 1.2, като не се предвижда понататъшното ѝ нарастване.
Петков каза, че ръстът на средния осигурителен доход също е по-голям и това задълбочава разликите между пенсиите. По отношение на отпадането на трите най-добри години преди 1997 година във формулата за пенсиите, Петков каза, че още когато е заложена промяната - през 2015 година, експертите са изчислили, че повече от 50 процента от хората към 2019 година ще имат по-благоприятни размери на пенсиите. А за новата промяна във формулата - отпадането на трите години от 1997 до 2000 година, министърът коментира, че трябва да се изчакат разчетите на НОИ, но вероятно това ще се отрази на още повече хора благоприятно.
Петков допълни, че с проекта на бюджет на Държавното обществено осигуряване на практика се предлага запазване на повечето политики, продължаване на тенденцията на финансово оздравяване на бюджета на ДОО, значителен ръст на приходите от осигурителни вноски, които вече ще финансират около две трети от разходите.
По думите на министъра само за три-четири години, в резултат на реформите, системата преимуществено е започнала да се финансира от осигурителни вноски и делът на покриването на недостига от държавния бюджет значително намалява - с около 250 милиона е по-малко това, което държавата ще финансира като недостиг. Бисер Петков припомни, че предвиденото осъвременяване на пенсиите с 5.7 сто от юли е най-високото осъвременяване в последните години, като то отразява по-високия ръст на осигурителния доход.
Средният осигурителния доход ще продължава да расте, приходите от осигурителни вноски също, като причина за това е и предвиденото увеличение на максималния осигурителен доход на 3000 лева след четиригодишното му задържане на 2600 лева. Петков припомни, че не е предвидено и административно увеличаване на минималните осигурителни доходи за отделните професии, нарастване има за самоосигуряващите се заради ръста в минималната заплата, която от догодина става 560 лева.
По отношение на липсата на промяна в парите за майчинство, той коментира, че това е обусловено и от състоянието на трудовия пазар, недостигът на работната сила налага майките, които ползват дълго платено обезщетение, да бъдат стимулирани по-бързо да се връщат на пазара на труда.
Състоянието на пазара на труда също беше посочено като аргумент за липсата на промяна в минималния размер на обезщетението за безработица. Работодателите не подкрепиха проекта, заради ръста на максималния осигурителен доход, заради отказа от дебат по темата за отпадането на тавана на пенсиите, както и заради отказа от реформи в обезщетенията за временна неработоспособност.
