Голямо земетресение може пак да разлюлее злокобно Перник някъде през 2060 година. Това прогнозира един от най-изтъкнатите ни геолози проф.
„Естествено, само Господ знае кога ще удари пак. Но на база на тектониката и статистиката може да се предугади, че земетресение като ужаса от 22 май 2012 г. може да се очаква след около половин век“, обясни експертът.
„Искам да успокоя хората, че едва ли може да се чака голямо катаклизъм в близките години. Сравнителният анализ на пернишките трусове от 29 януари 1965 г. и следващото от 2012 г. показва, че активизацията на този земетръсен център продължава няколко месеца и постепенно понижава активността си. Казано на човешки език това означава, че следващият голям трус тук можем да очакваме след около 50 години. Поне ако се доверяваме на статистиката“, подчерта геологът.
Той напомни, че в България тлеят четири големи земетръсни огнища, способни да породят земетресения от 7-а степен по Рихтер. На първо място е Крупнишко-Кресненското земетръсно огнище, където последното голямо земетресение е през 1904 г. Прогнозиран магнитуд – 7-8-а степен по Рихтер. Това е огнището с най-висок енергиен потенциал в страната и един от най-високите в Европа.
Най-застрашени са Кресна, Благоевград, Сандански, Петрич. Второто е Шабленското огнище – последно голямо земетресение – 1901 г. Прогнозиран магнитуд – 7-7,5 степен. Може да удари Шабла, Добрич, Силистра, Балчик, Каварна, Варна.
Третото е Горнооряховското огнище – последно голямо земетресение – 1913 г. Прогнозиран магнитуд – 7-а степен. Най-застрашени са Горна Оряховица и районът около Велико Търново. Последното е Пловдивско-Чирпанското (Маришкото) земетръсно огнище – последно голямо земетресение – 1928 г. Прогнозиран магнитуд – 7-а степен. То е опасно за района на Чирпан, Пловдив и Стара Загора. Освен тези четири съществуват множество малки огнища, които имат потенциал да родят трус от 6,5 до 7-а степен по Рихтер. Това са Софийското, Провадийското и Ямболското огнище.
Проф. Гергелчев е автор на 125 научни труда по геология на полезните изкопаеми. Завършил е Минния институт в Днепропетровск, Украйна. Защитил е редовна аспирантура в Минната академия на Санкт Петербург. Той е един от ръководителите на националната програма за проучване на златните ресурси на България и на регионални програми за проучване на злато и сребро в Източните Родопи и Западен Балкан.
