Здравка Йорданова е родена на 9 декември 1950 г. в София.
Заедно със Светла Оцетова печели олимпийска титла на двойка скул в Монреал през 1976 г. Първият й успех е бронзов медал на световното първенство в Нотингам (1975). Има световна титла през 1978 г. на първенството в Нова Зеландия. Носителка е на два сребърни медала от световните първенства в Амстердам (1977) и Блед (1979). Обявена е за Спортист №1 на България за 1978 г. От 1986 г. работи като журналист. Наградена е с орден “Стара планина” I степен за особени заслуги към българския спорт.
Здравка Йорданова е член на Българския олимпийски комитет. Била е посланик на България за спорт, толерантност и феърплей към Съвета на Европа и представител на страната ни в международното движение “Феърплей”. От 1991 г. досега е председател на Българска федерация ветерани спортисти. От една година е в ръководството на Българския спортен тотализатор.
- Г-жо Йорданова, останаха ли ви травми от спортната кариера?
- Аз съм от щастливите спортисти, които са излезли без травми от големия спорт. Имах само един инцидент, при който пристан на язовир Белмекен едва не ми премаза крака. Водата беше паднала ниско и пристанът, от който излизаме с лодките, остана на тринадесетина метра на сушата. Беше над тон и половина и целият отбор се мъчехме да го вдигнем и да го върнем във водата, като го търкаляхме по овални трупи. Около тридесетина души вдигахме пристана. Едва го отлепвахме от земята. Но дървото отдолу започна да се върти и прегази крака ми като валяк. Нададох писък. Веднага съотборниците, които допреди това едва отлепяха пристана, го вдигнаха на половин метър от земята. Кой знае какъв ужас са изпитали, като съм изпищяла. При други обстоятелства кракът ми щеше да стане на пихтия. Пръстта отдолу обаче беше много влажна и пое формата на крака ми. Иначе можеше да има много тежки последствия. Веднага потопиха крака ми в ледената вода и после ме закараха в лекарския кабинет на базата в Белмекен, където имаше всякаква апаратура. Направиха снимка и се оказа, че няма никакви счупвания на глезена и петата, а само охлузвания на кожата. Оказа се щастливо стечение на обстоятелствата. Само след два месеца беше световното първенство в Нова Зеландия, където спечелих титлата. Ако нещо се беше случило с крака ми, това щеше да означава край на кариерата ми изобщо.
Едва сега усещам, че е имало травма. Кракът ми се подува, некомфортно ми е. Това ми остана като лошо наследство от спорта. Иначе имам обичайните болежки, които всеки човек изпитва, та камо ли спортисти, минали през толкова тежък спорт като гребането.
- Какви са ви оплакванията?
- Болки в кръста. А тези в гърба са от седенето пред компютъра, не толкова от спорта. Въпреки че в гребането се подлагаме на голямо натоварване и лошо течение. На около 50 см от водата има някакво завихряне на въздуха при гребане, което минава точно през зоната на кръста. Ритмичното движение с греблата пък предизвиква тендовагинит в китките. Но, слава Богу, съм се опазила и от това заболяване. Отдавам го на добрия си ген. Защото много хора около мен страдаха непрекъснато от плексити, тендовагинити, проблеми в колената и във всички стави, изложени на тежко натоварване. Ако си по-грацилен, си по-уязвим. При мен нещата стояха доста стабилно. Преди време ваш колега написа, че съм наследила от спорта високото кръвно налягане. Това не е вярно. Високото кръвно налягане си е дошло с годините, с килограмите ми, но не и от спорта.
- Защо напълняхте?
- Сама имам вина за това, защото можех да си наложа по-внимателен хранителен режим. Лошото е, че
спрях изведнъж с гребането
Имам два такива момента. Единият е след олимпиадата - близо шест месеца безкрайни празници, нищо не правех. След което първата ми тренировка беше тест на 3200 метра, в който победих, но щях направо да умра. Защото да не тренираш шест месеца и да отидеш направо на пистата е страшно и абсолютно непрепоръчително. След края на кариерата ми стана пак по същия начин - задълго загърбих спорта. От време на време карах ски, плувах, участвах и в състезания по гребане за ветерани. Движението е абсолютно необходимо и особено бивш спортист на всяка цена трябва да продължи със спорта.
- Наложи ли се да правите диети?
- Това е проблемът, че никога не съм правила диети. И до ден днешен съм противник на диетите, защото организмът има нужда от всичко. Ако спреш да му подаваш каквото и да било, при първия момент, в който му го подадеш, той го натрупва, запасява се. Така че правилната поставка е движение и режим на хранене, но в никакъв случай диета.
- Как ви откриха високото кръвно налягане?
- Случайно, когато отидох да си взема медицинско за шофьорска книжка. Лекарят, който правеше обобщението накрая, само ме погледна и каза, че имам високо кръвно, че то е поне 170 или 180. Вече заинтригувана, поисках да проверя и наистина се оказа, че е 170. Много притеснена, отидох при кардиолог и установиха, че трябва да взимам хапчета.
- Лежали ли сте в болница някога?
- Случвало ми се е. Освен при раждането на сина ми, имах белег на крака, който трябваше да оперират, и тогава лежах в болница. А преди няколко години бях настинала и получих остро възпаление.
- Какво ви е впечатлението от българското здравеопазване?
- И българското здравеопазване, и българският спорт имат нужда от повече грижи. Започнаха да затъват и вече изглежда необратимо. Проблемите се задълбочават, вместо да се разрешават. Изглежда, че се прави умишлено, а не случайно. Няма добра воля системата да бъде оправена.
На преден план излизат личните интереси,
кой и по какъв начин да бъде облагодетелстван, а не онова, което би било полезно за хората.
- Как си обяснявате, че доста българи търсят лечение в чужбина?
- Вероятно има много възможности тези хора да бъдат лекувани и в България. Лекарите ни са много добри. Или не е достатъчно добра информираността на българите, или умишлено се крият някои възможности, с които разполагаме, или се създават изкуствено административни пречки. Често слушам истории как някой не може да стигне до лечение тук поради съвсем глупави административни причини и накрая намира начин да отиде в чужбина. Там плаща много пари, а едва ли получава по-доброто решение на проблема си. Е, да, в много случаи го получава, но на огромна цена.
- Редно ли е да правим непрекъснато дарителски кампании?
- Това не е редно. В същия момент, когато слушаме за невероятно източване на пари, за разни схеми и т.н., апелираме за помощ на тежко болни, дърпаме по тънката струна на състраданието. Някой трупа имидж от това нещо, включително и медиите, които организират такива собствени кампании. Защо трябва да се правят дарителски кампании, след като се осигуряваме здравно и всеки би трябвало да има средства, с които да разполага при нужда.
- Ето например сега се прави кампания за олимпийския шампион Нораир Нурикян, за да се лекува в чужбина от рак на белия дроб.
- Той направи много консултации в България и наистина диагнозата беше потвърдена. Налагаше се още изследвания да прави, за които ходи в Париж. Явно и той не е намерил друго решение, за да се стигне до идеята да отиде на лечение в САЩ.
- Това ли е последната възможност?
- Дано не е последната, дано да се оправи човекът. Сега наистина сме решени да му помогнем и да се стигне до добрия край. Нужни са 150 000 долара.
- Все пак Българският спортен тотализатор, където работите с Нораир Нурикян , не може ли да отпусне някаква сума?
- БСТ не може да взима самостоятелно такива решения, те трябва да бъдат одобрени от Министерството на финансите. Има такова предложение да се отпусне част от необходимата сума за лечение, но чакаме одобрение от министерството.
- За финал - какво правите лично за себе си, за да бъдете здрава?
- Живеем в доста трудно време и човек с усилие трябва да си налага да избегне депресията. Здравето е преди всичко въпрос на психологическа настройка. Когато човек спре да живее активно и падне духом, просто загива. Затова живея динамично и не се оставям по течението. Постоянните ангажименти ме поддържат. Занимавам се с ветеранското движение, с много спортове и спортисти и така аз самата съм в непрекъснато движение. Важно е да имаш планове напред, да разчиташ на себе си. Дай Боже всекиму да може да разчита на себе си до края на дните си.
Здравка Йорданова е член на Българския олимпийски комитет. Била е посланик на България за спорт, толерантност и феърплей към Съвета на Европа и представител на страната ни в международното движение “Феърплей”. От 1991 г. досега е председател на Българска федерация ветерани спортисти. От една година е в ръководството на Българския спортен тотализатор.
- Г-жо Йорданова, останаха ли ви травми от спортната кариера?
- Аз съм от щастливите спортисти, които са излезли без травми от големия спорт. Имах само един инцидент, при който пристан на язовир Белмекен едва не ми премаза крака. Водата беше паднала ниско и пристанът, от който излизаме с лодките, остана на тринадесетина метра на сушата. Беше над тон и половина и целият отбор се мъчехме да го вдигнем и да го върнем във водата, като го търкаляхме по овални трупи. Около тридесетина души вдигахме пристана. Едва го отлепвахме от земята. Но дървото отдолу започна да се върти и прегази крака ми като валяк. Нададох писък. Веднага съотборниците, които допреди това едва отлепяха пристана, го вдигнаха на половин метър от земята. Кой знае какъв ужас са изпитали, като съм изпищяла. При други обстоятелства кракът ми щеше да стане на пихтия. Пръстта отдолу обаче беше много влажна и пое формата на крака ми. Иначе можеше да има много тежки последствия. Веднага потопиха крака ми в ледената вода и после ме закараха в лекарския кабинет на базата в Белмекен, където имаше всякаква апаратура. Направиха снимка и се оказа, че няма никакви счупвания на глезена и петата, а само охлузвания на кожата. Оказа се щастливо стечение на обстоятелствата. Само след два месеца беше световното първенство в Нова Зеландия, където спечелих титлата. Ако нещо се беше случило с крака ми, това щеше да означава край на кариерата ми изобщо.
Едва сега усещам, че е имало травма. Кракът ми се подува, некомфортно ми е. Това ми остана като лошо наследство от спорта. Иначе имам обичайните болежки, които всеки човек изпитва, та камо ли спортисти, минали през толкова тежък спорт като гребането.
- Какви са ви оплакванията?
- Болки в кръста. А тези в гърба са от седенето пред компютъра, не толкова от спорта. Въпреки че в гребането се подлагаме на голямо натоварване и лошо течение. На около 50 см от водата има някакво завихряне на въздуха при гребане, което минава точно през зоната на кръста. Ритмичното движение с греблата пък предизвиква тендовагинит в китките. Но, слава Богу, съм се опазила и от това заболяване. Отдавам го на добрия си ген. Защото много хора около мен страдаха непрекъснато от плексити, тендовагинити, проблеми в колената и във всички стави, изложени на тежко натоварване. Ако си по-грацилен, си по-уязвим. При мен нещата стояха доста стабилно. Преди време ваш колега написа, че съм наследила от спорта високото кръвно налягане. Това не е вярно. Високото кръвно налягане си е дошло с годините, с килограмите ми, но не и от спорта.
- Защо напълняхте?
- Сама имам вина за това, защото можех да си наложа по-внимателен хранителен режим. Лошото е, че
спрях изведнъж с гребането
Имам два такива момента. Единият е след олимпиадата - близо шест месеца безкрайни празници, нищо не правех. След което първата ми тренировка беше тест на 3200 метра, в който победих, но щях направо да умра. Защото да не тренираш шест месеца и да отидеш направо на пистата е страшно и абсолютно непрепоръчително. След края на кариерата ми стана пак по същия начин - задълго загърбих спорта. От време на време карах ски, плувах, участвах и в състезания по гребане за ветерани. Движението е абсолютно необходимо и особено бивш спортист на всяка цена трябва да продължи със спорта.
- Наложи ли се да правите диети?
- Това е проблемът, че никога не съм правила диети. И до ден днешен съм противник на диетите, защото организмът има нужда от всичко. Ако спреш да му подаваш каквото и да било, при първия момент, в който му го подадеш, той го натрупва, запасява се. Така че правилната поставка е движение и режим на хранене, но в никакъв случай диета.
- Как ви откриха високото кръвно налягане?
- Случайно, когато отидох да си взема медицинско за шофьорска книжка. Лекарят, който правеше обобщението накрая, само ме погледна и каза, че имам високо кръвно, че то е поне 170 или 180. Вече заинтригувана, поисках да проверя и наистина се оказа, че е 170. Много притеснена, отидох при кардиолог и установиха, че трябва да взимам хапчета.
- Лежали ли сте в болница някога?
- Случвало ми се е. Освен при раждането на сина ми, имах белег на крака, който трябваше да оперират, и тогава лежах в болница. А преди няколко години бях настинала и получих остро възпаление.
- Какво ви е впечатлението от българското здравеопазване?
- И българското здравеопазване, и българският спорт имат нужда от повече грижи. Започнаха да затъват и вече изглежда необратимо. Проблемите се задълбочават, вместо да се разрешават. Изглежда, че се прави умишлено, а не случайно. Няма добра воля системата да бъде оправена.
На преден план излизат личните интереси,
кой и по какъв начин да бъде облагодетелстван, а не онова, което би било полезно за хората.
- Как си обяснявате, че доста българи търсят лечение в чужбина?
- Вероятно има много възможности тези хора да бъдат лекувани и в България. Лекарите ни са много добри. Или не е достатъчно добра информираността на българите, или умишлено се крият някои възможности, с които разполагаме, или се създават изкуствено административни пречки. Често слушам истории как някой не може да стигне до лечение тук поради съвсем глупави административни причини и накрая намира начин да отиде в чужбина. Там плаща много пари, а едва ли получава по-доброто решение на проблема си. Е, да, в много случаи го получава, но на огромна цена.
- Редно ли е да правим непрекъснато дарителски кампании?
- Това не е редно. В същия момент, когато слушаме за невероятно източване на пари, за разни схеми и т.н., апелираме за помощ на тежко болни, дърпаме по тънката струна на състраданието. Някой трупа имидж от това нещо, включително и медиите, които организират такива собствени кампании. Защо трябва да се правят дарителски кампании, след като се осигуряваме здравно и всеки би трябвало да има средства, с които да разполага при нужда.
- Ето например сега се прави кампания за олимпийския шампион Нораир Нурикян, за да се лекува в чужбина от рак на белия дроб.
- Той направи много консултации в България и наистина диагнозата беше потвърдена. Налагаше се още изследвания да прави, за които ходи в Париж. Явно и той не е намерил друго решение, за да се стигне до идеята да отиде на лечение в САЩ.
- Това ли е последната възможност?
- Дано не е последната, дано да се оправи човекът. Сега наистина сме решени да му помогнем и да се стигне до добрия край. Нужни са 150 000 долара.
- Все пак Българският спортен тотализатор, където работите с Нораир Нурикян , не може ли да отпусне някаква сума?
- БСТ не може да взима самостоятелно такива решения, те трябва да бъдат одобрени от Министерството на финансите. Има такова предложение да се отпусне част от необходимата сума за лечение, но чакаме одобрение от министерството.
- За финал - какво правите лично за себе си, за да бъдете здрава?
- Живеем в доста трудно време и човек с усилие трябва да си налага да избегне депресията. Здравето е преди всичко въпрос на психологическа настройка. Когато човек спре да живее активно и падне духом, просто загива. Затова живея динамично и не се оставям по течението. Постоянните ангажименти ме поддържат. Занимавам се с ветеранското движение, с много спортове и спортисти и така аз самата съм в непрекъснато движение. Важно е да имаш планове напред, да разчиташ на себе си. Дай Боже всекиму да може да разчита на себе си до края на дните си.
Редактор: Ясен Чаушев
Новини
Новини
Мода
Мода
Звезди
Звезди
Начин на живот
Начин на живот
Диети
Диети
Красота
Красота
още
Любов
Любов
Здраве
Здраве
Родители
Родители
Коментари
