България крие множество малки и непознати красиви кътчета , които всеки търсач на непознатото би искал да посети. Те не отстъпват по нищо на световно известните природни красоти, популярни със своята чудатост и тайнственост.
Село Стояново е известно с железния си мост, построен през XIX век. Построяването на железния мост в местността Сопово край Стояново, на река Ботуня, има интересна история. Той е наречен през 19 век Чудото на Северозападна България.
На това място е имало дървен мост, който често е бил отнасян от буйните води на реката, по която работели 16 тепавици и още толкова воденици. При първото посещение на княз Фердинанд във Вършец през 1891 година каляската му засяда по средата на реката, защото мостът за пореден път бил отнесен. Тогавашният кмет Симо Господинов създава организация и с биволски впрягове изтеглят каляската от реката. Фердинанд изпраща благодарствено писмо до кмета и го награждава с орден. Ангажира инженери от италианска фирма за построяването на Железния мост.
По време на мандата на кмета Георги Бояджиев (1992-1995г.) в общината се получава писмо от италианската фирма, построила моста, че 100-годишната гаранция за неговата здравина изтича и мостът бе ремонтиран и подсилен.
В това живописно място са заснети и много филми от които българският „Паролата” и чужди продукции с участието на известния актьор Гойко Митич.
За местността има много легенди и предания, които разказват за странни явления по тези земи. Някои от тях обясняват, че дълбоките дупки в Сопово са били използвани за леговища на самодивите, където те, също като мечките, спели зимен сън. Поверията гласят, че кръвта на самодивите била досущ змийска, затова когато станело студено, те не можели да се движат.
Маркова капия - Българският Бермудски триъгълник
Останките от крепостта Маркова механа се намират на около 600 метра от прохода Траянови врата. По-често обаче се нарича крепост „Траянови врата” заради името на местността, в която се намира. Тя датира от времето на Римската империя, като по онова време се нарича Шипон (Stipon). Крепостта е проучена при разкопки през 1975.
Преди години покрай Маркова механа са минавали хората от селата Горно и Долно Вършило (община Септември, Област Пазарджик) на път за Костенец, Самоков и Ихтиман, където са продавали богатата си продукция от грозде и череши. Но точно там, вечер като се стъмни, започвало да се чува някакво свистене. Постепенно в двете села тръгва мълвата, че това са самодиви.
След разкопките през 75-та свистенето изведнъж спира. Предполага се, че се е получавало от завихряне на въздуха в един полуоткрит тунел, който е бил запушен от другата си страна.
Самата местност има много кървава история. Проходът е бил едно от малкото места, през които можело да се мине от Софийското поле към Горнотракийската низина. Затова всички които са го владели са го бранели настървено, като се почне още от тракийското племе беси. След тях идват римляните и византийците. Дори се смята, че прохода "Траянови врата" е кръстен на император Траян. Винаги съм се чудел защо се нарича "Траянови врата", а не "ТраяновА врата", но това е друг въпрос. Именно в този проход през 986 цар Самуил нанася тежка загуба на византийската армия. Тук за цели 7 години българите удържат османското нашествие. Безбройните пълчища османлии най-накрая успяват да превземат българската крепост с цената на невероятно много загинали. До тук стигат кръстоносците на Владислав Варненчик при първия му поход срещу турците. На следващата година решава да мине през Северна България, добре знаейки какъв труден за превземане е този проход. По време на османската империя проходът гъмжи от разбойници.
Местността има и друга особеност. През 1969 година там пада малък самолет. Четири дни го търсят. Оказва се, че там има въздушна яма. От тогава над това място самолети не минават. От тогава мнозина го начират Българския Бермудски триъгълник.
Божият мост , Жабокрек
Когато застанете пред Божия мост вероятно ще направите моментална асоциация с живописните Чудни мостове в Родопите. Тук обаче ви очаква само една скална композиция, за сметка на това толкова впечатляващо разгърната, че ще се преклоните за пореден път пред природната находчивост в играта на форми.
Обявеният през 1964 г. за природна забележителност Божи мост се намира в Чиренско-Лиляшкия карстов район в Северозападна България, на около 15 км от град Враца и на около 120 км от столицата София. Разделяйки землищата на селата Лиляче и Чирен, той се е формирал над малката рекичка Лиляшка бара, която извира от подземията му и чиито обитатели са множество жаби (откъдето е получил и другото си наименование – Жабокрек).
Божия мост е естествено скално образувание с височина около 20 м. в централната част, оформящо няколко пещерни помещения (които на места достигат височина 100 м.), прорязани от слънчеви сводести камери и подземна галерия с дължина около 100 м. През лятото реката се превръща в няколко миниатюрни езерца, които обаче никога не пресъхват, тъй като темпертурата под моста е достатъчно ниска да съхранява водните запаси.
Можете да стигнете до това райско кътче по два начина – през село Чирен или през село Лиляче. Дори да се объркате в следването на указателните табели, помолете някой от местните жители да ви упъти към Божи мост или Жабокрек. Ако пък пожелаете да научите подробности около историята на феномена, пригответе се да чуете куп чудновати хипотези. Най-простичкото обяснение е, че единствено Божията ръка, ръководена от любовта към хората, може да създаде нещо толкова уникално и необяснимо.
Каньонът на водопадите, Смолян
Екопътеката Каньонът на водопадите е уникално място, което отвежда хората до невероятни природни чудеса. Тя е с дължина 6 км. и пресича резерват Сосковчето. Намира се в околностите на град Смолян, а маршрутът може да бъде извървян за 4 часа спокойно ходене в едната посока. Началото й е в посока село Мугла, като на 1 км. след Смолян има отбивка надясно и малка табела за екопътеката. Второстепенния път ще ви отведе до няколко изоставени сгради. Там ще трябва да паркирате автомобила си, защото по-нататък е невъзможно да се продължи с кола.Екопътеката е наскоро изградена и навсякъде са поставени знаци и маркировки, които помагат на посетителите да се ориентират.
Резерват Сосковчето е уникално творение на природата, тъй като там река Герзовска е образувала над 50 водопада. По този маршрут туристите могат да се насладят на красотата на десетина от тях. Най-забележителният сред тях е водопад Орфей, висок около 70 метра и носещ името на митичния певец Орфей. Най-подходящото време за посещение на водопада е пролетта и лятото, когато времето е топло и приятно и цялата природа е разцъфнала. Гледката от там е несравнима – високи била, изпъстрени със зеленина, а от горе само синьото небе.
Другите по-мънички водопади като Камен улей, Сърцето, Казаните Ропката също са очарователни и човек може да остане без думи пред вида им.
