Последният път на Митьо Пищова: Сам сред хиляди „любови“
Тридесет години хвалби за хиляди любовни завоевания и пищни оргии се оказаха само думи, когато настъпи последният момент на Митьо Пищова. Човекът, който се обграждаше с миски и обичаше да се хвали със славата си, бе изпратен не от красивите жени, за които твърдеше, че са били в краката му, а от шепа мъже в черно.
Погребението му във Велико Търново бе далеч от лукса и блясъка, които бяха негова запазена марка приживе.
Защо никоя от неговите „богини“ не дойде да го изпрати? Къде бяха тези, които някога го наричаха „дарител на красотата“ и „краля на живота“? Истината бе горчива – в последните си години той сам признаваше, че жените около него са били там не заради него, а заради възможностите, които им е предоставял. След два развода и десетки разбити илюзии, Пищова открито говореше за разочарованията си.
„Жалко, че дамите ги няма, а уж го обожаваха“, промълви един от малкото хора, които присъстваха на погребението. Думите му тежаха повече от всякакви пищни заглавия и празни обещания. Друг приятел допълни с горчива усмивка: „Щом не го уважиха и на опелото, значи никога не е имало искреност в цялата тази показност“.
До последно Митьо Пищова вярваше, че ще се случи чудо. Планираше нови конкурси, нови забавления, дори политически амбиции. Но времето не му стигна. В края на живота си той остана сам, без „любимите“ си жени, без ореола на бохемския живот, който с години градеше.
Прахта от някогашния му блясък се разпиля точно както се разпръснаха и всичките му „приятели“ и „обожателки“. Един живот, изпълнен с шум, завърши в тишина. Поуката? Истинската любов не се измерва с броя на красавиците около теб, а с тези, които ще останат до теб до самия край.
