Около 1 млрд. лв.
Това обяви министърът на финансите Владислав Горанов на брифинг в Министерски съвет и обясни от къде ще бъдат заделени средствата за по-високите заплати, за които вчера съобщи премиерът Бойко Борисов.
Горанов посочи, че до края на август превишението на приходите над разходите е близо 2,5 млрд. лв. „Макропрогнозата за следващата година и очакваните приходи в резултат от увеличението на брутния вътрешен продукт дават възможност да предвидим от началото на следващата година 10% увеличение на разходите за персонал на цялата бюджетна сфера – това ще заседне всички служители, които работят в бюджетни администрации.
Заради планираното 10-процентно увеличение на заетите в средното образование, с 20% ще бъде увеличен техният бюджет“, каза още финансовият министър, цитиран от Канал 3. Очакванията на правителството са това увеличение на възнагражденията да повлияе положително и за увеличаване и на другите доходи в страната. По думите на Горанов от увеличените разходи за персонал ще последва и по-голям приход в социалните и здравноосигурителните фондове. Горанов обясни, че с около 1% от БВП – 1 млрд. лв., ще бъдат допълнителните разходи за персонала в бюджетната сфера.
„Ще увеличим с 10% средствата на персонала, оттам нататък ще се предлагат различни пари в увеличение във всеки сектор. Предвижда се индивидуалното увеличение да бъде съобразено с трудовото изпълнение.
Но ще осигурим възможност на всеки един ръководител да разполага с 10% повече средства“, каза Горанов и поясни, че към момента в държавната администрация са заети 433 хиляди души. Министърът на финансите бе директно запитан дали увеличението е свързано с предстящите избори през следващата година, на което той отговори: „Всяка година има избори. Но сега се дискутира бюджетът“.
Той коментира и темата за новите здравни вноски, които планират управляващите. „Обсъждат се няколко модела за промяна в системата за здравеопазването, един от тях включва задължителна здравна осигуровка", заяви финансовият министър. На въпрос дали ще има въвеждане на задължителни здравни осигуровки, Горанов поясни, че подобен елемент стои в един от моделите, които се разглеждат в момента. „Въпрос на терминологичен спор е дали задължителната осигуровка е нов вид данъчно бреме. Но по-скоро да, и това ще е част от дебата дали един такъв модел е приемлив.
Лично аз съм привърженик на един друг. Всички модели за промяна в системата на здравеопазването предстои да бъдат представени до края на септември в Народното събрание“, обясни Горанов.
Самият той е привърженик на модел за демонополизация на Националната здравноосигурителна каса с даване право на избор на осигурените лица дали да се осигуряват с цялата си вноска в частно дружество или да останат осигурени в Касата. „В момента текат дебати между Министерството на здравеопазването и представители на лекарския съюз и пациентски организации във връзка с това“, каза още Горанов. Той обяви и че страната ни вече е напреднали разговори за влизане в чакалнята на Еврозоната.
„Във връзка с кандидатстването за еврозоната предстоят технически консултации – в София пристигат експерти от Европейската централна банка и от България ще ходят експерти там. Вече сме на доста напреднал стадий на технически консултации относно процесите, свързани с установяване на близко сътрудничество с Европейската централна банка по отношение на банковия надзор. Планът се движи в график”, добави Владислав Горанов.
