Трагичната смърт на Сияна разкри пороци в системата: "Различието в настилката е знак за загуба на устойчивост"
След трагичния инцидент, при който загина 12-годишната Сияна, обществото отново е изправено пред болезнения въпрос за състоянието на пътищата в България. Адвокат Явор Нотев и проф.
Проф. Карапетков бе категоричен: „Различието в настилката показва нехомогенност. А когато има такава, това е признак и предпоставка за загуба на устойчивост.“ Именно това, според него, е в основата на многото инциденти по този път. Експертът подчерта, че са направени шестчасови изследвания на геометрията на трасето и те показват, че пътят не отговаря на изискванията за безопасност.
„Видях четири различни вида асфалт. Всеки път трябва да има равна, устойчива настилка с добро сцепление. Ако има вълни, неравности и коловози, тогава става опасно – особено при дъжд“, каза той. В такива условия товарните автомобили губят стабилност, което е било фатално в случая със Сияна.
Институционална безотговорност
Според Нотев, институциите не поемат необходимата отговорност. Той и проф. Карапетков от 2009 г. правят опити да убедят министри и отговорни лица да се промени системата на разследване на пътнотранспортните произшествия, но ентусиазмът на институциите угасва бързо.
„Проблемите са много – липсват квалифицирани експерти, липсва последователна политика, а след всяка трагедия се надига вълна от медийно внимание, която бързо затихва“, допълни Нотев. Той изрази съжаление, че често отговорността се прехвърля върху шофьора, докато същинските причини за катастрофите – състоянието на пътищата, липсата на контрол и синхрон между институциите – остават извън полезрението.
„По-лесно е да обвинят водача, вместо да се посочи вината в сърцевината на проблема“, каза юристът. И добави: „Ако няма държавна политика по въпроса, няма как да се постигне истинска промяна.“
„Надявам се обществеността да се събуди“
Проф. Карапетков бе емоционален в обръщението си: „Може би със загубата на това дете обществото ще се събуди.“ Той призова институциите най-после да започнат да четат експертизите, да разбират какво трябва да се промени, вместо да действат формално.
Фаталният път, неравната настилка, загубеното дете – всичко това не трябва да бъде просто поредна статистика. „Колко още инциденти трябва да се случат, за да дойде истинската промяна?“ – остава отвореният въпрос.
