Около 30 процента от населението на България живее в мизерия

Най-много българи (53,2%) нямат възможност да посрещнат неочаквани разходи със собствени средства като например за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.

Това означава, че семейството няма никакви спестявания и при внезапна нужда от по-голям разход от около 500-1000 лв. като например за подмяна на голям домакински уред ще трябва да вземе кредит, пише "Труд".

Всеки втори (52,6%) не може да си позволи почивка извън дома поне една седмица в годината, сочат още данните на НСИ. Успоредно с това 2,7% от хората не могат да си позволят телефон, вкл. мобилен, 1,6% – цветен телевизор, 8,3% – пералня.

Всеки трети българин (31,6%) по финансови причини не може да яде месо, пиле или риба всеки втори ден. Една трета от домакинствата изпитват затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището, а 36,4% се ограничават при отоплението на жилището си, което означава че през зимата държат някои от стаите студени, или намаляват радиаторите.

През 2017 г. линията на бедност за страната e 351,08 лв. на човек от домакинство. А под линията на бедност са 1,665 млн. души, или 23,4% от населението. Линията на бедност се определя като 60% от средния разполагаем доход на домакинствата. Спрямо 2016 г. линията на бедност нараства с 13,9%, а делът на бедното население се увеличава с 0,5%.

Ако от доходите на домакинствата се изключат социалните плащания като обезщетения, социални помощи и добавки, равнището на бедност се повишава до 29,2%. А ако от доходите се изключат и пенсиите, то делът на бедните нараства до 44,8% от населението.

Един от факторите, който има решаващо значение за това дали човек е беден, е дали има работа. 58,7% от безработните влизат в групата на бедните. Но много хора работят и получават толкова малко пари, че също попадат под линията на бедност – т.е. членовете на семействата им разполагат с под 351 лв. на месец. През 2017 г. делът на бедните сред работещите е 10%.