Вече шест години българката Емилия Арсенян вижда сина си Миран само по три пъти годишно за по 4 часа. Момченцето е отнето от норвежките социални служби, след като през 2012 г.
"На 6 ноември 2012 г. дойдоха три полицейски коли в къщата, където живеем. Той тъкмо беше станал от сън. Грабнах детето си. Обаче като го грабнах, му казах: "Ще те вземат, майко". Той ме прегърна. Двама полицейски ме дръпнаха, взеха ми детето от ръцете и ме хвърлиха на земята", разказа пред bTV майката.
Три месеца Емилия и съпругът ѝ Торник Арсенян нямат право да виждат детето си и не знаят къде се намира. Първата им среща с момченцето след раздялата е за кратко и в присъствието на социалните. Тя е и последната за следващата една година.
"След тази среща те ми забраниха да си виждам детето, една година не си виждах детето. И след 6 месеца получих инфаркт и инсулт наведнъж", каза Емилия.
"Постоянна грижа за децата, но в един момент ти отнемат децата - това е най-големият удар", допълни бащата Торник Арсенян.
"Отношението на властите е брутално. Просто идват ненадейно, отварят, влизат в дома ти и започват. Показват си баджовете и започват да разглеждат какво имаш в хладилника си, как се грижиш за децата, какво ядат. И това може да продължи с месеци. В големите медии де факто не излизат много неща. Повечето излизат в свободните, по-малки медии", посочи Валентин Желев, който живее в Норвегия и е администратор на групата на българската общност в скандинавската страна във Фейсбук.
Руне Фардал е разследващ журналист. Телевизионният му канал се излъчва в интернет. Фардал разследва действията на държавата срещу семействата и съдбата на децата, след като попаднат в домове или при приемни родители. Обяснява ни защо критиците на системата за закрила на детето определят действията на служителите й като "законно отвличане на деца".
"Наричат го законно, защото държавата стои зад тях, законът е на тяхна страна и те го спазват. Но детето все едно е отвлечено. Но не като от престъпник, който влиза у вас и го краде. И това е разликата с "легалното отвличане". Те използват закона да отвлекат детето ви", смята Фардал.
По официални данни процент и половина от децата на Норвегия живеят в социални домове или в приемни семейства.
"Системата е развалена, а зад всичко стоят парите. Когато общината или службата за закрила на детето взимат деца, те могат да направят 2 неща - да се опитат да помогнат на семейството - за което общината трябва да плати. Но ако пратят детето в дом - плаща държавата. Тогава те взимат парите от държавата, дават част от тях на приемното семейство или дома и запазват останалите пари. Така те могат да балансират бюджета си, като пращат много деца в домове и от това печелят пари", изтъкна Фардал.
Съдебният лекар, който изследва детето на Емилия Арсенян, е категоричен, че то не е жертва на насилие.
"Лекарят каза: Това не е насилие", казва майката. Тя показва на снимка малка синина на крачето на детето, когато то е на 2 години и половина. "Може да се удари къде ли не. Това може ли да насилие според вас", попита тя. Емилия е категорична, че никога не е удряла детето.
Бащата и майката на Миран сега живеят и работят в Германия, защото Торник е задължен от норвежките власти да напусне страната за 5 години. Емилия се връща в Норвегия сама 3 пъти годишно, за да се вижда със сина си за по 4 часа всеки път. И така вече 6 години.
Такъв режим на свиждане е определил съдът с аргумента, че не може да върне детето на майката, която е българска туркиня и на бащата арменец, защото 8-годишният вече Миран говори единствено норвежки език.
На срещите майката общува със сина си с преводач. И междувременно води битка за детето си в съда в Страсбург. Същото правят още много семейства, загубили децата си по различни причини.
"Най-честата причина е, че обвиняват родителите, че не са достатъчно добри родители. Естествено, вие бихте помислили, че отнемането на дете е свързано с насилие, наркотици или психични проблеми на родителите. Но това не са основните причини. Основната причина на социалните е, че като цяло способността на родителите да се грижат за децата си не е достатъчно добра. Например няма достатъчно зрителен контакт, панталоните на децата са изпокъсани, филиите хляб са прекалено дебели - причини, които не са основани нито на научна, нито на експертна оценка", коментира Руне Фардал.
Емилия разказва, че след като взимат детето ѝ, държавата и приемните родители решават изцяло вместо нея.
"Детето не било спокойно. То легнало на земята и плачело и са му дали успокоително. Как може ти без моето разрешение да му дадеш успокоително! Отишли и са оперирали ушите на детето", обясни жената.
След година изтича забраната на бащата Торник да влиза в Норвегия. Тогава той ще се върне там за детето си. Семейството чака Миран вкъщи, а над 24 000 души - норвежци и чужденци, засегнати от действията на службата за закрила на детето събират подписи и средства, за да заведат дело в съда по престъпления срещу човечеството в Хага.
В Норвегия шамарът е инкриминиран
"Философията за закрила на детето в България и Норвегия е много различна и българите, които пътуват, трябва да са наясно с това". Това каза по bTV заместникът на националния омбудсман Диана Ковачева след разследването за български семейства в скандинавската страна, за чиито деца са получени сигнали за насилие.
"При нас традиционно при живи родители най-добрата грижа е в семейството, при родителите, такива са нашите традиции, ние сме много привързани към децата си. Докато в Норвегия се смята, че децата не са собственост на своите родители, а на държавата и тя решава най-добре каква е грижата към тях", поясни тя.
"Българите, които пътуват в Норвегия, трябва да имат предвид, че там шамарът е инкриминиран. Ситуация, в която вие си позволите да ударите шамар или да издърпате ухо на детето, особено на публично място, моментално ще доведе до реакция от страна на норвежката държава и отнемане на детето", предупреди Ковачева.
