Опасна ли е болестта на Хашимото, ако не се лекува навреме?

Затова ще помоля вашите консултанти да отговорят от какво се провокира това заболяване и доколко опасно е то, ако не се лекува? 

За отговор на въпроса на нашата читателка потърсихме доц. Валентин Иванов - началник на Катедрата по ендокринология и пулмология на ВМА - София.

- Доц. Иванов, какви фактори и провокатори отключват болестта на Хашимото?
- Общоизвестно е, че генетичната компонента е нещо, което е безспорно при тази болест. Аз лекувам цяла фамилия с Хашимото - баба, дъщеря, внучка, т.е. наследственият момент е факт. Обаче ако преди 25-30 години поставях тази диагноза “Тиреоидизъм на Хашимото” 5-10 пъти в годината, сега всеки Божи ден я поставям поне по пет пъти. Което означава, че са се появили и други фактори, защото генетичният фон едва ли се е променил.

- Кои са тези фактори?
- На първо място - остър и хроничен стрес. Продължавам с фактори от околната среда - в храната, във въздуха. Защо не екзогенни фактори от йонизиращата радиация? Защо да не говорим за далечни последици от Чернобил? Защо да не говорим за по-близки последици от онова, което преди 12-13 години стана в бивша Югославия - бомбардировки и прочее? Явно е, че не трябва по никакъв начин да подценяваме този фактор - йонизиращата радиация. Между другото, при много колеги, които работят под рентгеново лъчение, също има риск от тиреоидит на Хашимото и те развиват болестта. В общи линии това са най-честите отключващи и предразполагащи фактори.

- Много опасна за живота ли е тази болест?
- Не, не. Тук в последната година имам поне 50 млади жени с тиреоидит на Хашимото - забременели нормално, родили нормално, някои от тях сега идват на консултация с бебешките колички.

- А какви са първите признаци или симптоми? 
- Веднага казвам - първите признаци може въобще да ги няма. При случаен преглед при ендокринолог например аз винаги започвам от разпита и анамнезата, последвани от палпация на жлезата. Тя има много характерна за Хашимото находка. Един дискретен, но плътен истмус веднага буди у мен съмнението за Хашимото. В такива случаи правя ехография, за да установя хипоехогенната структура. Веднага правя ТАТ и МАТ - за да установя нивото на антителата. И диагнозата е факт. По отношение на клиниката: вариант номер едно - може да няма никаква клинична симптоматика; вариант номер две - болестта може да протече с клинични белези на хипотиреоидизъм, и вариант номер три, който е най-реален, но е факт - може да протече в картина на базедова болест. По принцип при това заболяване антителата ТАТ и МАТ, насочени единствено към определени структури на щитовидната жлеза, винаги са повишени. От своя страна болестта на Хашимото, както вече споменах, може да протича при нормална, понижена или повишена работа на жлезата. Това състояние обаче обичайно еволюира. Може например да стартира с повишена функция, а след това или да се нормализира, или да се понижи. Точно тази динамичност налага чест периодичен контрол. 

- Кой е най-често срещаният вариант според вашите наблюдения?
- Практиката показва, че автоимунната болест на Хашимото най-често е съпроводена с хипофункция на щитовидната жлеза. Вече споменах основните отключващи фактори, но съм длъжен да отбележа, че хипофункцията понякога е в резултат на хирургична интервенция или на лечение с йод. Обикновено симптомите на хипотиреоидизма са напълняване, въпреки спазването на диета, сутрешни отоци по крайниците и клепачите, сънливост, апатичност, лесна умора, зиморничавост. Изясняването на диагнозата предполага изследване на хормоните и антителата. Лечението на хипофункцията е с таблетки, съдържащи пречистен хормон на жлезата, които в повечето случаи се пият доживот. Всички трябва да запомнят, че то е задължително, защото ако не се вземат мерки, пораженията са върху централната нервна система, сърцето и белите дробове. 

- Прогнозата, казвате, е добра?
- Благоприятна, нормален като качество живот. И, разбира се, наблюдение от ендокринолог и съответно лечение, ако се налага.