Пълната упойка е едно от най-успешните постижения в медицината и един от най-големите страхове на пациентите. Под пълна упойка днес човек бива поставен, когато му предстои сериозна операция или болезнена процедура.
Пълната упойка ни изглежда нещо естествено, но тя далеч не датира от времето, когато са се правили първите операции. Първият човек, който я въвежда, е д-р Лонг от щата Джорджия, САЩ. На 27 декември 1836 година му предстои операция на родилката Маргарет Бийман. Тогава за първи път д-р Лонг прилага етер (химично съединение за упояване) преди операция. Изминават няколко години докато пълната упойка бъде легализирана и започне да се използва официално. До този момент като средство за упояване и намаляване на болката са били използвани валериана и чаша уиски, като навирали в устата на пациента гумен маркуч, който да стиска при силната болка. До края на операцията обикновено пациентите губели съзнание и на много от тях операцията оставяла трайна психологическа травма. Освен това упойката помага и на лекарите да се концентрират повече по време на операцията и да усъвършенстват медицинските си умения през годините.
Днес има около д есет вида медикаменти , използвани за пълна упойка, които са в основата на различните видове пълна анестезия.Основно упойката се прилага чрез инжекция - венозна анестезия и чрез вдишване - инхалационна анестезия. Повечето съвременни методи включват прилагане и на двата вида упойка, като инхалационната има за цел да поддържа действието на венозната.
Чувството на пълната упойка е по-различно от заспиването. Когато човек попадне под пълна упойка, чувството е все едно, че губи съзнание. Действието на пълната упойка е мигновено, до няколко секунди след като е поставена. Много пациенти твърдят, че са чували и дори виждали част от събитията, които са се случвали през времето, когато са били под пълна упойка. Но те не усещали болка и не са можели да реагират по никакъв начин.
Решението каква упойка да ви бъде поставена се определя само и единствено от анестезиолог. Той определя каква упойка е най-подходяща за вас, според здравословното ви състояние, вида операция, възрастта и други фактори. Много важно е да сте наясно дали страдате от някакви алергии и какви са те. Ако не сте напълно сигурни, задължително изисквайте да ви бъде направен тест за поносимост към упойката преди операцията.
Колкото по-рано човек бъде събуден след поставянето на пълна упойка, толкова по-добре. Оставянето в безсъзнание за по-дълго време е излишно и е препоръчително веднага след приключване на операцията, пациентът да бъде събуден, а не да бъде оставен часове под влиянието на упойката.
Начинът, по който човек се чувства след операция с пълна упойка, е много различен. Възрастните хора (над 70 години) понасят много по-трудно постоперативния период и при тях е възможно да се наблюдава неадекватност и избухливост.Най-често състоянието след пълна упойка е силна отпадналост и немощ, виене на свят, сухота в устата. Това, в съчетание с факта, че човек е претърпял хирургическа интервенция, може да доведе до дълъг период на възстановяване. Слабостта от упойката обикновено трае около 2 дни и е възможно, дори след лека операция, човек да изпитва трудност да направи няколко крачки, защото се уморява. Много течности и навременно раздвижване са ключови за бързото възстановяване след операция. Залежаването и отпускането на организма (ако не се налагат от хирургическата интервенция) само забавят възстановителния период.
Носят се редица митове , че пълната упойка скъсява живота на човек и че е много опасна. В днешно време упойките са максимално усъвършенствани и тези рискове са сведени до минимум. Разбира се, пълната упойка, както и останалите видове анестезия са по-малко или повече вредни за човек, така че избягвайте пълната упойка , когато е възможно. Най-общо пълната упойка е възможно да повлияе на мозъка и на нервната система, в зависимост от съставките й. С времето тялот се пречиства и се възстановява напълно, но натрупването на няколко пълни упойки неминуемо има отрицателно влияние върху организма.
