Това изненадващо изявление направи неотдавна Сандра Хенли, ръководител на обществената организация “Рефюдж”, която защитава жените от домашното насилие. За пример тя привежда няколко примера.
В състояние на афект
През януари миналата година в полицейския участък на провинциален английски град се явил 45-годишният банков служител Андрю Шаап и заявил, че е убил съпругата си Джулия.
Следователят по делото за убийството на Джулия решил, че съпругът й, преживявайки нервен стрес, просто набеждава себе си. Но Андрю продължавал да настоява за своята виновност. Той разказал, че във фаталния ден имал конфликт с шефа си. През обедната почивка се прибрал вкъщи разстроен, проснал се на дивана, пуснал телевизора и в този момент Джулия избухнала. “Бива те само да се излежаваш! Не си помръдваш пръста за нищо в тая къща!”, разкрещяла се тя. В началото Андрю слушал мълчаливо обвиненията й, но после го обзела такава злост, че грабнал подпряната в ъгъла на гостната бейзболна бухалка и започнал да налага жена си.
Когато тя престанала дори да стене, Андрю хладнокръвно прескочил тялото й, скрил окървавената си дреха, преоблякъл се и се върнал на работа.
Шаап твърдял, че през цялото време нищо не помнел за случилото си. И чак след три седмици страшната картина изплувала пред очите му. Осъзнавайки, че именно той е отнел живота на съпругата си, Андрю отишъл в полицията и се предал.
Със здрав разум и трезва памет
През юни 2004 година в гора в покрайнините на град Дувър бил намерен труп на жена. Подозренията паднали върху съпруга й, пощальона Роджър Фрисби, който седмица по-рано бил обявил за изчезването на жена си.
На разпита, продължил повече от пет часа, Роджър обяснил, че е уморен до смърт от скандалите, които му вдигала вече покойната му половинка. Веднъж, когато тя започнала да му крещи и запратила по него чук, Фрисби изпаднал в ярост - хванал чука и “приключил с мръсницата”.
За разлика от Андрю Шаап Роджър напълно си давал сметка за това, което е сторил. За да скрие извършената от него екзекуция, той заровил трупа на съпругата си в гората.
Виновни са хормоните на стреса
На пръв поглед приведените случаи са типични примери за немотивирани убийства. Защото от гледна точка на здравия смисъл сами по себе си крясъците на жената не могат да предизвикат у съпруга ярост, граничеща с безумство. Тогава в какво е причината за неадекватната по своята агресивност реакция? Може би в повишената ранимост и свръхобидчивост на някои мъже? Психолозите твърдят, че за всичко са виновни хормоните на стреса.
По силата на индивидуалните особености на ендокринната система на мъжете тези хормони дълго време се натрупват в организма, без да се проявяват. Неприятности в службата, глупави постъпки на детето и други неща натрупват капка по капка хормони на стреса в организма. И човек постепенно заприличва на прегрят котел, който всеки момент ще избълва пара. Когато масата на натрупалите се хормони стане критична, крясъкът на съпругата, подобно на детонатор, предизвиква взрив. При това няма значение какво и защо е изкрещяла тя. “Запалител” става просто силният звук, издаден от жената.
Така че права е лидерката на “Рефюдж” Сандра Хенли: “Да се крещи на мъжа е опасно за живота”.
Поведението на хората, склонни към насилие
Психолозите определят няколко общи признака в поведението на мъжете, склонни към насилие:
- той е убеден, че само мъжът може да бъде “чорбаджията вкъщи”;
- агресивен е към децата или домашните животни;
- прехвърля вината за своите действия на другите;
- патологично ревнив е;
- не осъзнава, че агресивното поведение може да има сериозни последствия;
- старае се да изолира жената от всякакви занимания извън къщи, забранява й да общува с приятелите си;
- физически груб е с жената, може да я блъсне или удари.
