Синдромът на разбитото сърце съвсем не е безвреден, както се смяташе досега.
Последните изследвания показват, че е почти толкова опасен, колкото инфаркт. И може да засегне всеки.
Синдромът на разбито сърце, известен още като кардиомиопатия на такоцубо, е заболяване, което продължава да бъде пъзел за лекарите.
Учени от Германия в момента изследват точните причини. Нови открития хвърлят нова светлина върху това рядко заболяване.
Внезапна сърдечна недостатъчност
Сърцето спира да работи без никакво предупреждение - това преживя и Габриела К. Тя изгубила съзнание по време на вечеря в ресторант, където била със семейството си. Всичко беше идеално, докато изведнъж не й прилоша. Главата й започна да се върти и преди да успее да каже нещо смислено, тя припадна.
— Чувствате се така, сякаш вече не сте господар на собствените си мисли и че всичко се случва извън вашия контрол. И тогава, за съжаление, всичко се случи много бързо. Щом казах, че се чувствам странно, че не мога да дишам, изгубих го.
Опасен като инфаркт
В болницата бързо става ясно: Габриела К. не е получила инфаркт, тя е с т.нар. Синдром на Такоцубо. Японският лекар Хикару Сато е първият, който описва това сърдечно заболяване. Той забеляза, че сърдечният мускул е странно деформиран, приемайки формата на продълговато глинено гърне, което се използва като капан за октопод в Япония и се нарича такоцубо.
Заболяването е известно още като синдром на разбитото сърце, тъй като дълго време се смяташе, че отключващият фактор винаги е силна емоция, тоест буквално - разбито сърце. Така го обяснява кардиологът Кристиан Темплин от университетската клиника в Грайфсвалд.
— Преди се смяташе, че това е заболяване, причинено от стрес. Бяха известни само емоционални задействания, като смърт на любим човек, тормоз на работното място, диагноза на сериозно заболяване. През последните години обаче се описват все повече физически задействания и днес всъщност физическите задействания са по-чести от емоционалните.
Физическите тригери включват остри неврологични заболявания, като инсулт, епилепсия или кръвоизлив в мозъка.
— Има и пациенти, около една трета от тях, при които не е възможно да се идентифицира никакъв отключващ фактор , — казва д-р Темплин.
Габриела К. е сред тези, чиято причина за това сериозно сърдечно заболяване засега остава неизвестна. Дните след колапса й в ресторанта бяха истинска борба, тъй като сърцето й вече не работеше на пълен капацитет.
Най-новите изследвания показват:
— Смъртността при синдрома на такоцубо е подобна на тази при инфаркт , казва кардиологът Томас Щирмайер от университетската клиника в Любек.
Какво се случва в сърцето?
При синдрома на такоцубо лявата сърдечна камера се удължава в долния край като дълъг балон и спира да изпомпва, докато средната част на сърцето изпомпва бързо, за да компенсира - но без резултат.
В същото време заплашват още усложнения, като повреда на помпата на лявата камера, обяснява Кристиан Темплин .
— Когато тази част изпомпва твърде много, кръвта трудно се изхвърля от лявата камера, така че налягането в главната камера се увеличава. Това може да доведе до повреда на помпата.
Възможни сериозни последствия
Поради натрупването на кръв в удължената сърдечна камера може да се образува съсирек, т.нар. тромб. Ако достигне до мозъка през кръвоносните съдове, може да причини инсулт.
Освен това при синдрома на такоцубо сърдечната функция намалява, така че пациентите обикновено колабират, както преживя Габриела К. Ето защо синдромът на такоцубо винаги е случай за спешна медицинска помощ.
Изследователите искат да разкрият причината
Досега не е ясно какво точно причинява синдрома на такоцубо. Изследванията се провеждат в няколко университетски клиники в Германия, включително тези в Хайделберг, Грайфсвалд и Любек. В тази трета Томас Щирмайер, наред с други неща, проучва кои възпалителни клетки са активни при синдрома на такоцубо и кои биха могли да бъдат отключващите фактори.
— В имунната система има различни важни клетки и само когато разберем кои са ключовите в синдрома на такоцубо, в крайна сметка ще можем да ги нацелим с определени лекарства. Засега сме по следите им.
Патофизиологията, тоест точният ход на заболяването, все още не е изяснен. Вече е ясно: синдромът на такоцубо може да изглежда като инфаркт, но е коренно различен. За разлика от сърдечния удар, при синдрома на такоцубо не се блокира кръвоносен съд, нито част от сърдечния мускул умира.
Засега лечението е само неспецифично: на пациентите се дават лекарства, които се използват и при сърдечна недостатъчност, за да стабилизират сърцето. Прицелното лечение става възможно само при пълно изясняване на механизмите на заболяването.
Най-опасната фаза са първите дни след внезапното начало на заболяването. След това в много случаи сърдечният мускул се възстановява. Отнема около осем седмици, за да се върне сърцето към нормална работа.
Така беше и с Габриела К. За щастие днес тя отново се чувства добре.
