"Те няма как да ни изгонят на улицата. Аз няма да мръдна от тук." Това ми казваше сестра ми.
Сега той живее с жена си и двете си деца в двустайно апартаментче, което, както обяснява, "отвсякъде тече". И все пак е благодарен, че има къде да спи, защото сестра му вече от два месеца живее в колата на приятеля си заедно с него на паркинг в столицата.
Всичко започва, когато през 1992 г. семейството на Стоян подава документи в Столична община, район "Изгрев", за да си върне имот, отчужден преди години.
Обезщетено е с апартамент. Не получават отговор. Сменят инстанцията с Градския съд. От там получават отказ, защото върху земята им е започнал строеж. Но той е спрян и земята остава незастроена. Бикарски отново обжалва и за своя изненада след 10 г. отчаяние печели делото във Върховния съд. Така през 2002 г. Върховният административен съд определя земята да бъде върната на наследниците, а именно - на Стоян, сестра му Йорданка и тяхна братовчедка в тримесечен срок. В замяна съдът постановява семейството да върне апартамента, който е получило срещу земята. Дава им шест месеца.
Минават обаче години и нищо не се случва. Семейството на Стоян успява да изкопчи заповед от тогавашния кмет Стефан Софиянски, с която той нарежда на кмета на район "Изгрев" да изпълни решението на ВАС.
Това обаче става, но само наполовина - през 2006 г.
Полицията пристига в дома на Йорданка Бикарска, събира покъщнината и ги
оставяна улицата.
Оттогава тя и приятелят й живеят на свободен наем.
Доскоро обаче, когато парите им окончателно свършват, те се принуждават да се "настанят" в кола. И двамата работят. Тя е касиерка е столичния зоопарк, но парите не достигат. Спят у приятели и познати за по една нощ - да се изкъпят, и пак си отиват на улицата.
"Да ги видите сутрин как излизат от колата. Страх ме е, че идва зима. Къде ще отидат? Аз живея в апартамента на жена ми. Пред развод сме. И аз не знам къде ще ида. А децата искат да останат с мен. На никъде сме", споделя Стоян. "Как няма да се разведем. Непоносимо е вкъщи. С жената едва изкарваме 600 лв. на месец. Адвокатите си вземат своето, а то е много. Как съм ощетил децата си... Двайсет години никъде не ги изведох нещо да ги почерпя. Все пари за адвокати."
Стоян Бикарски упорито търси работа, но на неговите години никъде не го наемат. За кратко е работил като доставчик на хляб, но цялата фирма е била закрита и пак седи без работа. "Навремето вземах по три смени в "Кремиковци" - първа, втора и нощна, за да има какво да занеса вкъщи. Сега нищо. Синът ми бе абитуриент тази година.
По дънки го пратихме на бала. Нямаме пари и да го облечем.
Дъщерята прави опити да работи в Гърция. Нищо не става. Нямаме пари да ги изучим."
Мъките на семейството продължават - от общината намират нов проблем. На кадастралната карта с решението от ВАС площта на имота е 800 кв. м. На картата, която изготвят те, той драстично се смалява на 500 квадрата. Обяснението е: "То е влязло под асфалта, под улицата." Стоян поръчва на частна фирма да изготви нова карта и там се вижда, че улицата покрива само 42 кв. метра, както е и на картата, използвана от съда.
"Казвам им: "Госпожо, ако изчакам още пет години, то мястото ще премине улицата и ще влезе в Студентски град."
Те го изкараха 508 кв. м. и ми викат: "Спокойно, господине. Ние ще ви дадем още 50 метра." Тая за какво ме има? Вика ми да подписвам. Как ще подпиша документ с невярно съдържание?", кипва Стоян. Съседният на техния имот също е бил спорна територия, но днес е върнат на собствениците.
За да поднови обжалването, преди седмица отива да извади от общината уверение, че няма никаква собственост. И там какво да види - апартаментът, от който е изхвърлена сестра му, все още се води на него и на нея. Искат му да плати и данък. Отчаян от системата, Стоян отива до апартамента и разбира, че там е настанено семейство, което от години плаща наем на общината.
"Не можех да повярвам. Идваше ми да застрелям някого. Не знаех къде да ида. Сам съм. Сестра ми - бездомна, аз също ще бъда скоро. Братовчедката има къде да живее, но е с шизофрения и не може да си брани правата", продължава Стоян. От системата той иска да му върне имота в кв. "Дианабад" и да отпусне една държавна гарсониера, където да настани без наем сестра му за толкова време, колкото са били без покрив.
На мястото някога е искал да построи къща, но днес за това трябват много пари, които няма. Затова се уговаря със строителна фирма. Те да вдигнат блок, от който неговото семейство да получи 30%. "Само така ще знам, че съм постигнал нещо в живота си, че и двете ми деца ще имат дом", а дотогава продължава да се бори и да вярва, че ще получи своето. Завел е дело и в съда в Страсбург.
Догодина чака отговор от Франция, а на 9 октомври делото отново влиза във Върховния административен съд.
Йорданка Бигарска:"Аз съм нищо. Всеки ден умирам, не ме снимайте!"
"Не ме снимайте. Аз съм нищо. Аз всеки ден умирам", плаче Йорданка Петрова Бикарска. Тя е на 58 г. Трепери от страх, че след като е останала без дом през 2006 г., сега ще остане и безработна. От 22 години работи в столичната зоологическа градина, но сега искат от нея да борави с компютър. "Животът ми зависи от единия "уиндоус", искат да се науча, а аз не знам на коя улица ще спя довечера."
През сълзи жената ни разказва колко пъти е спала у приятелки, съседки, колежки за по няколко дни, колкото да си изправи гърба на истинско легло. "Непознати хора ни помагат, институциите ни тровят", нарежда Йорданка.
През 2003 г. тя е оперирана от рак и оцелява до ден днешен "по Божията воля" според собствените думи.
"Ходих пред общината да чакам някоя старица и да я моля да ме вземе да я гледам, за да имам къде да живея", разказва жената. От 6 години се храни само с готови неща, каквото успеят да вземат. Цялото им домакинство се състои от един бързовар.
Всяка нощ паркират колата на различни улици близо до мястото, на което някога е била родната им къща.
"Ето тук беше банята", обяснява Йорданка, докато гази в тревата между сградата на "Гражданска защита и блок 23 в столичния квартал "Дианабад". "Тук сме си играли като деца, а сега само на метри по-надолу е нашият ад."
Брат Стоян само повтаря, че всичко ще се оправи. "И как? Кога? Няма да съм жива, за да го видя. Моля се на колене за дом. Може утре да ме няма", проплаква жената. Само работата я крепи над отчаянието и е в ужас, че до месец може да остане и без нея.
"Да ми дадат само покрив над главата. Някъде. Нещо!" При предишния кмет на район "Изгрев" Димитър Димитров тя и приятелят й опитали да се запишат като социално слаби за общинско жилище. Поискал от тях да прехвърлят собствеността на терена в "Дианабад" на общината и тогава щял да ги запише за някое от "резервните" общински жилища.
"Мястото хем е наше, хем не ни го дават. И го искат срещу мижавия шанс евентуално да ни настанят някъде. Това не е нищо сигурно", обобщава Йорданка.
През годините е писала редица жалби до вече бившия министър-председател Бойко Борисов, но безрезултатно.
Общината: "Не може да заградят 200 кв. м от бул. "Г. М. Димитров"
Среща с Бикарски имах последно в четвъртък, каза новият кмет на района Цветомир Жеков. "Той поиска да отменя заповедта на бившия кмет, която обжалва. Не мога да го направя, защото по нея тече дело. Проблемът е, че част от имота попада върху бул. "Г. М. Димитров" и там отчуждаването е изпълнено. Няма как да се сложи ограда върху 200 квадрата от булеварда. Бикарски обаче си искат целия имот", обясни Жеков.
Той разказа, че на срещата Бикарски му показал документ от данъчната служба в район "Подуяне" за декларирани данни и в него липсвала информация за натрупани налози върху вече освободеното жилище, с което навремето е бил обезщетен.
Според документацията в район "Изгрев" през 1975 г. са отчуждени 800 кв. м нива в тогавашното с. Дървеница, която е собственост на Йосиф Ненков и Петър Бикарски (бащата на Стоян и Йорданка Бикарски). На част от имота трябва да бъде изградена улица - 150 кв. м, и битов комбинат върху останалите 650 кв. м. Ненков е обезщетен с пари, а Бикарски - с жилище.
По-късно с решение на ВАС от 2002 г. отчуждаването е отменено в частта, която касае бившата собственост на Бикарски. През 1998 г. това се случва и с другата част, собственост на Ненков. Така през 2003 г. е възстановен на бившите собственици целият имот.
Тогава район "Изгрев" го отписва от актовите книги за общинска собственост, а през 2006 г. Бикарски освобождава жилището, получено като обезщетение, защото вече няма права върху него.
По искане на Стоян и Йорданка Бикарски върнатият имот е нанесен като нов поземлен имот в кадастралния и регулационен план на "Дианабад" през 2008 г. Тогава Бикарска депозира искането за нанасяне на имота със скица-проект.
Установява се обаче, че отчуждената за улица част не отговаря на тази, посочена в скицата на вещото лице, която е част от съдебното решение. Проверка в архивите показва, че отчуждаването за улица е 150 кв. м съгласно плана за регулация и застрояване от 1967 г. От скицата-проект на Бикарска обаче се оказва, че 200 кв. м от бившия имот попадат в платното на бул. "Г. М. Димитров".
Останалите 557 кв. м са отредени за жилищно строителство и могат реално да бъдат възстановени.
След ново дело е установено, че в експертизата на вещото лице е допусната техническа грешка, а в решението на съда е прието, че мероприятието по отчуждаването за улица е осъществено, за разлика от това за битов комбинат.
Така през 2011 г. район "Изгрев" подновява процедурата за нанасяне на имота, но собствениците отказват да я подпишат. Тогава бившият вече кмет на района Димитър Димитров издава заповед за отказ за нанасяне на възстановения имот, която Бикарски обжалва в Административния съд. През март 2013 г. съдът отхвърля жалбата на Бикарски, но той обжалва решението пред ВАС. Делото е насрочено за 9 октомври.
