Бивш учител много обичал своята градина, но никога не се престаравал в грижите за цветята и насажденията, понякога с дни не ги поливал, а оставял дъждът да напои земята. От време на време махал някой упорит плевел от градината, но на практика не полагал кой знае какви грижи и сякаш разчитал повече на природата и нейните закони.
На пръв поглед и двамата имали хубави градини, но цветята на младия мъж били по-пищни и зелени, докато при учителя всичко изглеждало доста по-семпло и обикновено.
Една нощ се разразила буря със силен вятър и проливен дъжд. На сутринта двамата съседи се срещнали, докато оглеждали какво се е случило в градините им след бурята. Младият инженер, който бил изключително горд с грижите, които полага за насажденията си, с изненада установил, че всичките му растения са изтръгнати от корените и са напълно унищожени, а цветята на „небрежния“ учител са просто леко наклонени към земята, но здраво стоящи на местата си.
– Просто не мога да си го обясня – казал той и се приближил до оградата, която разделяла дворовете им. – И двамата отглеждаме почти еднакви видове растения, но на практика аз се грижа много по-добре за тях. Поливах ги повече, плевих ги, слагах им специални торове... Кажи ми как си обясняваш този парадокс?
– Няма нищо парадоксално в това, приятелю – усмихнал се незлобливо възрастният учител. – Ти наистина обръщаше прекомерно внимание на цветята си, но по този начин те спряха сами да се борят за себе си. Ти ги улесняваше във всичко и те загубиха естествената си способност да оцеляват при по-трудни условия. Защо мислиш, че вятърът не е изтръгнал моите цветя? Защото аз не ги поливах и подхранвах прекалено много и оставях корените им да си търсят допълнително влага в почвата. Така те са развили по-силни и дълбоки корени, които сега ги държат здраво в земята.
– Впечатлен съм от тази теория... наистина ме накара да се замисля – казал младият съсед.
– Знаеш ли, това са основни природни закони – продължил учителят. – Прекомерната грижа невинаги е най-добрата. Най-силни и издръжливи стават тези, които получават постоянно, но умерено внимание. Може би си забравил, но аз 40 години съм бил учител. И съм наблюдавал възпитанието и израстването на хиляди деца. А децата са като цветята... те се нуждаят от любов така, както цветята – от светлина и топлина. Но ако им дадеш всичко наготово, се препъват при първата житейска буря, защото не се научават да се справят сами. Най-важното нещо са здравите устои, а те се създават с борба.
