Това, което ще видите е една от най-необичайните "иновации" в дома на една жена, която не е чистила по обичайния начин жилището си повече от 20 години.
Всички сме наясно как би изглеждал един дом, когато не е чистне повече от месец, да не говорим за 20 години.
Франсис Гейб от щата Орегон обаче има съвсем различно мнение по въпроса.
От малка тя била много необичайно момиче и се отличавала с причудливите си идеи. Въображението не я изоставило и в по-зряла възраст.
Веднъж, докато почиствала къщата си, видяла на стената петно от сладко, най-вероятно оставено от някое от децата. Тя била толкова уморена, че вече не можела да контролира емоциите си, и решила да се справи с петното с помощта на градинския маркуч.
Когато се поуспокоила, установила, че не е действала чак толкова глупаво. И в ума й се зародила една блестяща идея.
Разбира се, подобен проект изисквал много усилия, да не говорим, че изглеждал повече от нелепо. Все пак идеята й се зародила много преди появата на удобните домакински уреди и роботи.
Едва през 1984 г. тя успяла да завърши проекта си.
Самопочистващата се къща включвала система, поставена на тавана и стените, и наподобявала съвременната съдомиялна машина.
Системата включвала всички етапи на едно нормално почистване. Първоначално помещението се обработвало със сапунен разтвор, след това се измивало с вода под силно налягане, а накрая се изсушавало самостоятелно.
По време на целия процес, който отнемал около час, Франсис си стояла вкъщи, но не правела нищо.
Само слагала дъждобран, отваряла чадъра и активирала системата. А тя почиствала всичко, дори изпирала дрехите и къпела кучето.
Никоя стандартна къща не би издържала на постоянна влага, но домът на Франсис бил специален. Мебелите били покрити със специална смола, а таваните, подът и стените - с лак за лодки.
Самият под пък бил с наклон и сифон, през който се отичала водата.
За времето си идеята на Франсис изглеждала повече от удивителна, затова и къщата й привличала много внимание.
Самата тя пък била чест гост в различни телевизионни програми.
Докато работела по проекта си, тя се стремяла преди всичко да помогне на хората с увреждания, многодетните майки и работещите жени.
Мечтата й била да осигури на всички жени повече свободно време, което да посветят на семействата си.
Американката умира през 2016 г. на 101-годишна възраст в дом за стари хора. Въпреки факта, че изобретението й не получава широко разпространение, мнозина все още я смятат за уникална личност.
