Днес, 22 април е началото на Страстната седмица , която е последна от живота на Иисус Христос, за когото тя е пълна със страдания, с чиято помощ той ще изкупи греховете на човеците и ще победи смъртта, укато отвори път към вечния живот.
След като възкресява в събота починалия Лазар и влиза в Ерусалим, възседнал бяло магаре, където го посрещат тържествено с палмови листа като Месия, Иисус доброволно върви към предначертаната си участ.
Всъщност на старобългарски страст означава страдание. По тази причина дните на Христовите страдания от влизането на Иисус Христос в Йерусалим за Пасха до смъртта му са наречени страстна седмица.
Приближавайки се към кулминацията на тази седмица, всеки от дните от понеделник до събота е наречен велик.
Всеки ден от тази последна седмица на Великия пост се нарича "велик" и "свят", като се извършват специални служби в храма.
В българската домашна православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин.
- Първите 3 дни (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер – прави се за здраве.
- На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца.
- На Велики петък (наричан още Разпети петък) в Западна България се украсяват боядисаните яйца с различни мотиви.
- На Велика събота обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове.
Страстната седмица е най-дългата в християнския календар, наситена с покъртителни преживявания.
Великопостните служби през делничните дни са характерни с покайно пеене. Царските двери остават затворени, като символ за отделянето на човека от Царството Божие.
На Велики понеделник евангелистите ни разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен пълен с търговци.
Обхванат от свещен гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище.
