Коронен е един специалистите по валутния борд и присъединяването на дадена страна към еврозоната. Своето становище представя и Дюла Плешингер – представител на Монетарния съвет на Унгарската национална банка.
Литва, Латвия и Естони се дават като пример България, бяха последните, които се присъединиха към еврозоната.
Мнозина виждат сходство в историята ни с бившите съветски републики, а други обръщат поглед към фиксираните валутни курсове, които Вилнюс, Рига и Талин поддържаха преди въвеждането на единната европейска валута.
С помощта на макроикономиста проф. Карстен Стеър отиваме в Талин и ще се пренесем в началото на 90-те години. „Естония беше първата държава, която създаде своя валута. Естонската крона бе въведена през юни 1992 или около година, след като станахме независими. Малко по-късно ни последваха Латвия и Литва. До 94-та година всички имахме наши си собствени валути“.
„Още с емитирането на естонската крона ние я обвързахме със стабилна валута – т.е. въведохме валутен борд, какъвто вие имате в България. Най-важното му значение е, че централната банка не може просто да печата пари без те да са обезпечени с валутен резерв“.
„Литовският лит бе обвързан с долара – четири лита за един долар. Латвия избра по-различен подход и обвърза лата със специални права на тираж – т.е. кошница от валути, в които се включваха американският долар, германската марка, френският франк и японска йена. Практически обаче това означава валутен борд“. Изборът е ясен – далеч от влиянието на Москва.
„Когато се присъединихме към Европейския съюз през май 2004 година, ние веднага обявихме, че искаме да заменим местните си валути с евро. Както добре знаете, първата стъпка беше да влезем в Механизма на обменните курсове. За Естония и Литва това се случи същото лято, а за Латвия – година по-късно“, каза проф. Карстен Стеър.
През 2004 г. към Европейския съюз присъединяват десет държави. Три от тях все още не са въвели еврото и нямат намерение скоро да го правят – Чехия, Полша и Унгария. Дюла Плешингер – член на Монетарния съвет на Унгарската централна банка и председател на Унгарската икономическа асоциация, заяви: „Когато подписахме договора за присъединяване към Европейския съюз през 2004 година, ние поехме ангажимент да се присъединим към еврото в някакъв момент.
Всъщност, ние бихме искали да го направим, но със сигурност искаме да не попаднем в капаните или да осъществим рисковете, които съвсем явно виждаме. Те са съвсем очевидни след 20 години съществуване на единната европейска валута“. От двете десетилетия съществуване на еврото трябва да се извадят съответните поуки преди да се продължи напред, категоричен е Плешингер:
„Първото десетилетие беше история на успеха. Всичко вървеше добре, летяхме във въздуха от щастие. След това дойде бедствието. Има една институция – Центърът за европейски политики, които наскоро направи проучване, в което се обобщават най-важните моменти от 20-годишната история на еврото. Заключението е, че след две десетилетия единствено Германия и Нидерландия са победители от членството си в еврозоната“, коментира банкерът, като по този начин обясни твърде негативните послания на Унгарската централна банка за скорошното присъединяване към единната валута“.
„За Гърция, колкото и изненадващо да е, резултатът е горе-долу неутрален. Всички останали държави губят от потенциала си за растеж. Франция и Италия изгубиха от растежа си наистина много. Истината е, че еврото беше създадено твърде рано и на основата на твърде оптимистични очаквания“. Призиви за първи стъпки към валутния механизъм ERM II се появиха миналата година, когато унгарският форинт изгуби много от стойността си. „Колебливостта на курса на унгарския форинт е малко по-голяма, ако го сравним с полската злота или чешката крона.
Все пак не трябва да забравяме, че Чешката централна банка се намеси и случаят при кроната е малко по-различен. Сега обаче нейният курс се движи горе-долу в същата линия, каквато на останалите валути от региона. Между другото, аз не мисля, че форинтът беше изключително слаб“. След финансовата криза в еврозоната започва създаването на банков и капиталов съюз. Макар и те да не са напълно завършени, вече има създадени няколко институции, които отговарят за по-добър общ надзор и действие при кризи за страни от еврозоната, коментира Ика Коронен – финландски изследовател на явлението валутен борд.
„Вие, след като имате валутен борд и курс, обвързан – първо с германската марка от 1997 година, а след това и с еврото, практически сте част от еврозоната.
Единственото, което не ви прави напълно ефективен член на валутния съюз, е фактът, че нямата думата при решенията, които се вземат във Франкфурт. Когато въведете еврото, гуверньорът на националната банка ще се присъедини към Управителния съвет на Европейската централна банка, а на експертно ниво представители на БНБ ще участват в различни комисии, което означава, че ще имат влияние върху решенията на високо ниво“.
Включително и за промяна на критериите от Маастрихт, които са задължителни за влизането в чакалнята, а след това и в еврозоната – например – ограничение на дълга до 60%, а на дефицита до 3% от брутния вътрешен продукт.
Инфлационният критерии също защитава страните – членки от рязък скок на цените, смятат повечето експерти, но Унгария смята, че всичко това не е достатъчно.
