Откажи се от желанието да доказваш правотата си на всяка цена. Приеми, че твоята гледна точка невинаги е правилната.
Откажи се от опитите си да влизаш под кожата на всеки. Има хора, които просто не желаят да допуснат друг човек до сърцето си. Приеми го и спри да пилееш времето и усилията си. Насочи ги към тези, които те искат в живота си.
Откажи се от стремежа си да останеш вечен бохем. Не можем постоянно да живеем така, сякаш сме на 20. Просто промяната е неразделна част от живота. Израстване, порастването... – също. Приеми промяната в себе си. Прегърни я. Наслади й се. Защото това значи, че се наслаждаваш на живота.
Откажи се от стремежа си да грижиш за всички. Защото това изпива силите и енергията ти. И не ти остава нито време, нито желание да се грижиш за себе си. А грижата към другите започва винаги първо с грижа към самия себе си – не го забравяй!
Откажи се от желанието всеки да те харесва. Не е възможно. Ти също не харесваш всеки човек, когото срещаш, нали? Но това не променя неговата стойност... Така, както отношението на другите към теб не променя твоята. Спри да воюваш за внимание. Важният си ти и как се виждаш в собствените си очи.
Откажи се от опитите си да предвиждаш всичко. Невинаги можеш да планираш всеки свой ход, невинаги можеш да разчиташ на трезвата преценка на разума. Понякога само трябва да се довериш на сърцето си. Понякога просто трябва да си позволиш на живееш на момента. Защото... всъщност моментът е това, което имаме...
Откажи се от желанието си да променяш хората. Не можеш да извървиш пътя на другия, вместо него. Не можеш да го накараш да вижда света по друг начин, освен през неговите собствени очи. Просто... не можеш да го заведеш насила там, където още не е готов да бъде...
Откажи се от стремежа си да доказваш някакви неща пред някакви хора. Не дължиш обяснения на никого. И за нищо. И никой няма право да ти иска сметка. Нито отчет. Трябва да се "отчиташ" единствено и само пред себе си - помни това!
Откажи се от желанието да попълваш колекцията си от пленени сърца. Има и по-важни неща от това дали всеки, който си набележиш, се поддава на чара ти. Има неща, за които наистина си струва да се бориш. Като Любовта. Но не онази от баровете и бурните нощи, а другата - голямата, истинската, неповторимата... Любовта, която те очаква.
Откажи се от желанието да се справяш с всичко без чужда помощ. Не можеш да вършиш всичко сам. Не и през цялото време. Научи се да се доверяваш на хората. Научи се да разчиташ и на някой друг, освен на себе си. Повярвай ми – до теб има хора, които имат нужда да се облегнеш на рамото им. Защото с това ще им покажеш, че им вярваш...
Откажи се от желанието да правиш живота на другите интересен. Помни - ти не си отговорен за начина, по който те запълват дните си. Отговорен си единствено за начина, по който изживяваш своите. Поради това, не хаби енергията си. Използвай за нещата, които ти обичаш. Това значи да се научиш да обичаш себе си.
Откажи се от... миналото си. Спри с неговото идеализиране. Спри и със самообвиненията за пропуснати мигове и шансове. Спри с вторачването в това, което е зад теб. Гледай напред. Защото там те очаква бъдещето ти. Но за да го прегърнеш, първо трябва да се пуснеш от миналото...
