Макар ние, българите, да смятаме шопската салата за национално ястие, всъщност много балкански народи я приготвят и хапват с удоволствие. В това число сърбите, както и някои турци и гърци.
Популярността на това любимо мезе за ракия се доказва от факта, че през 2014 г.
Въпреки това, докато се наслаждавате на вкусната зеленчукова смес от домати, краставици, лук, чушки и сирене това лято, малцина биха се запитали - на кого е кръстена Шопската салата?
Кои всъщност са били шопите?
Шопската салата се смята за наследство от шопите, членове на южнославянските племена, населявали централните части на Балканския полуостров през Средновековието. Според Йован Цвиич шопите или шоповите са живели в областите на Западна България, Източна Македония, Югоизточна Сърбия, както и в малка част от днешна Гърция. Казват, че "шопският говор" в края на 19 век е бил връзка между сръбския и българския език.
Феликс Каниц пише в своя пътепис „Сърбия, страната и населението от римската епоха до края на 19 век“, че „шопите живеят на територията на балканския проход Гинци южно от София“.
Това население се е занимавало с животновъдство. Те прекарвали лятото в своите катуни или бачили, карали овцете на пасищата и използвали в диетата си предимно млечни продукти и преди всичко сирене.
Може би точно в тези данни трябва да се търси началото на историята на известната салата!
Народи "разпръснати" из Балканите
Под нашествието на турците шопите мигрират и с течение на времето се смесват с други балкански народи, преди всичко с българи, сърби и македонци.
Повечето от тях са приели националната идентичност на тези народи, но все още има и такива, които помнят корените си и се декларират като шопи.
Днес по-голямата част от шопското население живее в Западна България. София се смята за център на тази област.
А що се отнася до шопската салата, днес българите я възприемат най-вече като свое ястие, въпреки че в южната и югоизточната част на Сърбия, особено в района на Босилеград, ще ви кажат, че тази известна салата произхожда от тях.
