Живовлякът е растение билка от род едногодишни или многогодишни треви, по-рядко храсти от семейство Живовлякови. Листата му обикновено са са прости, линейни, яйцевидни, при основата са в розетка. Цветовете са събрани в класовидни съцветия с прицветници. Чашелистчетата на живовляка са керемидообразно подредени, като обикновено двете предни са различни от двете задни. Венчето е правилно, ципесто и срасналолистно. Съществуват над 250 вида, виреещи предимно в умерените области. Сред най-известните са Индийски живовляк (Psyllium), Теснолистен живовляк (Plantago lanceolаta), Широколистен живовляк (Plantago major). В България са разпространени около 15 вида. Един от тях е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Някои видове живовляк имат лечебни свойства и са с широко приложение в народната медицина. Популярността на живовляка се разпространява още през 12 в. пр.н.е. Тогава билкари в Китай са продавали живовляка доста скъпо заради лечебните му свойства. Дори древният алхимик и лечител Плиний бил на мнение, че ако в котела, в който се вари месо, се пусне лист живовляк, приготвеният по този начин бульон действа като панацея и може да излекува човек от всякакви болести.
