Съпругът ми и аз отгледахме и отгледахме четири деца: двама сина и две дъщери. На всички беше дадено висше образование.
Ние самите се опитваме да се свържем с тях по телефона, но безуспешно. Разбираме, че те са пълни със собствените си грижи и дела.
Но дали дъщерите имат по-малко проблеми? Те обаче намират време за нас. Възрастта и здравето вече не ни позволяват да се справяме сами с всички проблеми. Понякога имаме нужда от помощ. Когато трябваше да ремонтираме покрива, трябваше да се обърнем към външни лица, тъй като синовете ни не помогнаха. Когато съпругът ми имаше нужда от медицинска помощ, зет му го заведе в болницата, а дъщерите му помогнаха с всичко. Синовете се ограничиха до разговори...
Преди година и половина голямата дъщеря, след като претърпя злополука остана инвалид. Сега и тя има нужда от помощ. Най-малката ни дъщеря се грижеше за нас.
Но преди шест месеца тя загуби работата си и отиде да работи в Европа. Останахме сами, двама старци, безпомощни. Нямам сили да отида до аптеката, за да купя лекарство. Пенсията едва стига за препитание, затова няма пари за медицинска сестра. Най-голямата снаха предложи да продадат къщата и да се преместят в старчески дом. Условията там са добри и има медицинско обслужване. Средствата от продажбата на къщата ще стигнат за настаняване в пансион за възрастни хора. И ако не е достатъчно, снахата обеща да добави пари. Самата идея не е лоша, но е жалко, че никой от синовете не ни покани да живеем при тях.
