В САЩ има много нюанси. Например, до красива двуетажна къща може да има стара вила с „опърпана“ фасада.
Също така искам да кажа малко за манталитета на американските граждани. Лично на мен тези хора ми се струват странни. Често ги гледах как се подреждат помежду си, докато стояха точно на пътя. Така ли трябва да бъде? Може би нещо не разбирам?
„Трябва да проявяваш уважение към всички, в противен случай те ще спрат да те уважават много бързо.“
Това ми каза моят приятел, обяснявайки правилата на живот, установени в този град. Този град се намира в щата Ню Йорк. Евтин е за живеене, но доста специфичен. Тук има правила. За мнозина решаващият фактор е цената за наем на жилище. Тук можете да го наемете евтино. Затова хората са готови да се примирят и с други странности. Те просто живеят и не вземат нищо присърце.
Наехме малка къща. Наемът беше хиляда долара. Добре, че къщата имаше поне две стаи и удобно легло. Навън беше дълбока есен и се топлихме на печката с дърва.
Един приятел, който живееше на няколко километра от нас, само се усмихна, когато се възмутих от липсата на отопление. Каза, че е автентична камина. Трябва да се радваме на този лукс, защото това не се случваше у нас.
Минаха четири месеца. По съвет на нашите приятели не обърнахме внимание на района и други нюанси, а просто живеехме и се надявахме на светло бъдеще.
Намерих си работа Миех коли на полска автомивка. За една работна смяна и превит гръб получавах осемдесет и пет долара. Жена ми ме чакаше вкъщи с топла вечеря.
Заплатата ни не беше достатъчна, затова похарчихме спестяванията си, които бяха по сметката ми. След като взехме кола на кредит и платихме наема на къщата си за шест месеца наведнъж, вече започнахме да пестим от храна, тъй като имаше катастрофална липса на пари.
Прозрението дойде след седем месеца. Заплатата ми едва стигаше за храна. Спомних си моята къща, до която има овощна градина с ябълки. Позволих на приятел да живее временно в тази къща.
Твърдо реших, че е време да напусна тази къща с печка на дърва. Жена ми първоначално не беше съгласна, но след като изслуша аргументите ми, разбра, че съм прав. По време на целия й престой в САЩ й предлагали само работа като прислужница и бавачка. У дома тя има възможност да си намери нормална работа и да се осигури здравно. Какъв е смисълът да оставим „бедността на бедността“?
Ами властите в САЩ? Никой от посетителите няма време дори да говори за това.
