Един ден реших да се откажа от ... Отказах се от моята работа, моята връзка, моята духовност ...
Отидох в гората, за да говоря за последен път с Бога.
- Господи, попитах, можеш ли да ми дадеш една добра причина да не се откажа?
Неговият отговор ме изненада ...
- Огледай се, каза той - дали виждаш папрат и бамбук?
- Да, отговорих.
- Когато засях семена папрат и бамбук, много се грижих за тях. Дадох им светлина. Дадох вода.
Папратът бързо израсна. Неговата прекрасна зеленина покри земята. Въпреки това все още нищо не се получаваше от семената на бамбука. Но аз не се отказах от него.
През втората година папратът израсна жив и развит. И пак, нищо не пораства от семената на бамбука. Аз не се отказах от бамбук. В третата година все още нямаше нищо от семената на бамбука. Но аз не се отказвах.
В четвъртата пак все още нямаше нищо от семената на бамбука. Но пък аз не се отказвах - каза той.
Тогава в петата година една тънка издънка покълна от земята. В сравнение с папрата, беше твърде малък и незначителен ... Но само шест месеца по-късно бамбукът нарасна над 100 фута височина.
Бяха необходими пет години, за да поникнат корените. Тези корени го направиха силен и дадоха това, което му е необходимо, за да оцелее. Не бих дал на никое мое творение предизвикателство, което не би могло да премине.
Той ме попита:
- Знаеш ли, мое дете, че през цялото това време, в което страдаш и се бориш, ти всъщност пускаш корени. Аз не се отказах от бамбука. Аз никога няма да се откажа и от вас. Не сравнявайте себе си с другите - каза той. Бамбукът има друга цел за разлика от папрата. Въпреки това и двете правят гората красива.
Твоето време ще дойде ... ще пораснеш високо - каза ми Бог.
- Колко високо трябва да раста? - Попитах.
- Колко би израснал бамбукът? - Той попита на свой ред.
- Колкото може по-високо? - Отговорих.
- Да - каза той, колкото може по-високо.
Поука:
Бог никога няма да се откаже от нас ... Затова никога, НИКОГА не се отказвайте!
