Още от самото начало на подготовката за сватбата ми майка ми се включи изключително активно. Когато ѝ помолих да се отдръпне малко, тя се съгласи.
Когато се сгодихме с Петър, обещах на себе си, че подготовката за сватбата ще мине гладко и без излишни усложнения.
Като дете не бях като останалите момичета, които прекарваха времето си в мечти за своята сватба. Просто знаех, че този момент ще дойде някой ден и че задължително ще има кексчета на сватбеното ми тържество.
Това беше всичко.
Затова винаги съм знаела, че когато настъпи този момент, ще имам нужда от майка си, за да ме напътства. Сватбата ми беше и нейният шанс да организира сватба, защото родителите ми никога не са били женени.
Те излизали заедно, когато разбрали, че майка ми е бременна.
Разбира се, баща ми веднага си събрал багажа и си тръгнал, преди още да се родя.
"Но това вече е минало, Никол," каза ми майка, докато обикаляхме магазините за булчински рокли.
"А сега щастлива ли си с Антон?" попитах я, докато я наблюдавах как оглежда две определени рокли. Те изобщо не бяха по моя вкус, така че веднага разбрах, че майка ми си представя себе си в тях.
Тя беше в дългогодишна връзка с Антон и знаех, че понякога си мечтае за своя собствена сватба.
Но въпреки това, докато организирахме моята, тя беше прекалено ентусиазирана в избора на цветята, тортата и дори подредбата на масите на сватбеното тържество.
"Мамо," казах ѝ, докато я гледах как се е привела над сватбения ми тефтер. "Трябва малко да се отдръпнеш."
Тя ми се усмихна и кимна, без да каже нищо. Това веднага ме накара да се почувствам ужасно.
Но изглежда, че този нежен намек беше достатъчен. Тя наистина се отдръпна и само проверяваше последните приготовления заедно с Анна, моята сватбена организаторка.
В деня на сватбата си седях на балкона на хотелската си стая и ядях банан – нещо, което бях виждала булките да правят по телевизията. За първи път в този момент почувствах истинско вълнение.
