При стоматологична процедура се случило нещо, което от този ден насам, пречи на пациента да създаде някакъв дългосрочен спомен, а когато и да има нови спомени, те траят около 90 минути, пише в докладите, които лекуващият екип наскоро е публикува в списание Neurocare.
Уилям бил член на британските въоръжени сили, а на 22 години се е оженил за Саманта. Имат две деца, които днес са на 21 и 18 години.
Спомням си, че седнах на зъболекарския стол и ми поставиха местна упойка, казва Уилям. А това е също така и последното нещо, което помни.
След процедурата, Уилям бил блед, а очите му били нефокусирани, написал лекаря.
Не му е било никак добре и пет часа по-късно, го отвели в болница, където останал три дни. Там станало ясно, че някак си е загубил възможността за създаване на дългосрочни спомени. Неговият мозък някак си започнал да работи отначало на всеки десет минути.
Всеки ден-същата история
Симптомите на Уилям сочат, че е преживял т.нар амнезия- невъзможност за създаване дългосрочни спомени, докато събитията които са се случили преди този ден му останали трайно в паметта. Причината за това състояние е пълна мистерия.
Снимки от мозъка не показват никакво увреждане на тази част от мозъка, която обикновено се свързва с този вид загуба на паметта. Но до този вид амнезия може да се стигне, след психическа травма, така че има възможност да се е случило, въпреки че съпругата на Уилям и лекарите смятат, че това не е много вероятно, тъй като преди загубата на паметта не показвал никакви признаци на емоционални проблеми.
Др. Джералд Х. Бургесес, клиничен психолог от университета в Лейчестър и един от съавторите на доклада има своя теория:
След преживяно събитие, споменът бавно се "складира" в дългосрочен спомен с промяна на съществуващите.
Този процес на консолидация включва производството на нови протеини, които отново се "записват" под нова форма. Без тях споменът остава крехък и с течение на времето отслабва. Ако този синтез на протеини се блокира при плъхове, много бързо забравят какво са научили. Оказва се, че около 90 минути би било достатъчно необходимо количество време, за да започне да се осъществява това "записване", а след това Уилям започва да забравя подробности от събитията, които са се случили. Мозъкът на Уилям е като принтер, който е останал без мастило.
Бургесес се надява, че след публикуването на доклада може да чуе за подобни случаи от други психиатри и невролози, които евентуално биха могли да помогнат на Уилям.
