Откраднали племенницата-близначка на актьора Кирил Господинов

А тя не е много по-различна от тази на Митова, която ежедневно се опитва да убеди света, че новороденото й е било откраднато и продадено. “Търся сестра си - близначка, казвала се е Мая Георгиева Енчева. Родени сме на 29 май 1976 година, но сестра ми е записана с друга дата. Осиновена е без съгласието на майка ми в Трета градска болница в София още като бебе. Моля, помогнете ми да я намеря!”, написа Любка Господинова във групата „Търсим се” във Фейсбук и посредством администраторите се свързва с народното издание. 

Тъжната история на племенницата на Баш майстора 

е удивително сходна с други печални случаи на откъснати от родните си майки, бащи и братя и сестри новородени, които даже нямат представа каква е ужасяващата им съдба. „Донякъде е плашещо, минали са много години, но искам да разкажа всичко за моята близначка, която е била обявена за „миома” – термин, който се използва за мъртво роден плод, но после е изнесена пред очите на майка ми и е била осиновена без нейното съгласие!”, започва разказа си Любка. Жената, която е вече омъжена и щастлива майка на две деца, решава да продължи търсенето на своята открадната близначка, тъй като след дълги години на издирване, майка й Верка Митрева се поболяла и си отишла от този свят миналата година. „Майка ми се срина... цял живот да търси детето си, отвсякъде да бъде отхвърляна, тази неспособност да се пребори с корупцията, с държавата… Тя почина на 76 години – разболя се, не можа да се пребори, не живя добър живот от нерви и от притеснения. А баба ми и дядо ми са живели по над 90 и нещо години. А майка получи Алцхаймер, след това и множествена склероза, накрая два инсулта – всичко от стрес...”, разказва злочестата съдба на родителката си племенницата на Кирил Господинов. Верка Митрева била омъжена за брата на големия актьор – Никола Господинов, но само година и нещо след раждането на двете си дъщери се развела с него и той заминал за чужбина, където живеел и работел като шофьор. „Причината за раздялата им не е свързана с тази трагедия, а са техни лични взаимоотношения, доколкото ми е разказвала майка. С баща ми макар след това да не имали почти никакви контакти, той я подкрепяше с писма и я окуражаваше да не се предава”, обяснява Любка. С баща си тя почти не се познава, тъй като той починал през 85-та година във Варна, когато тя била едва на 9. Именно някъде по това време Любка и майка й научили, че сестра й е жива и е осиновена. 

Драматичната история на семейство Господинови е дълга, подкрепена с купища документи и съпроводена от изтощително собствено разследване. 

„С моята близначка се раждаме на 29 май 1976 година в Трета градска болница

но веднага след раждането, въпреки че майка е видяла живи и двете ни, сестра ми е отнесена някъде и тя повече не я е видяла. Мама от доста години се бори да я издири, но без успех. Имаме купища документи. Знаем имената на осиновителите, дори и последният им адрес на улица “Кестенова гора” в София, но семейството вече не е там. Моля се на Господ някой да познава тези хора и да се свърже с мен”, нарежда Любка Господинова. Тя споделя още, че не само разказите на покойната й вече майка, а и медицинските документи показват, че родителката й е имала безпроблемна бременност и е влязла да ражда нормално. Верка посещавала нормално консултациите при лекаря, като всичко било наред. Любка още пази всичко, което майка й е събирала: „Първо постъпване в болницата: на 22 януари 1976 година, в четвъртък, в стая 10, легло 4-то...”; „Преливане на кръв и гликоза, 500 грама на 24 януари...”; „14 април, 17 часа – преглед. Размери на бебетата 7,7 и 7,1 сантиметра, ръст на единия плод – 41 сантиметра, на другия – 39 сантиметра...”. „Това е само малка част от всички документи, които тя е събирала. Всичко го има по документи и дати. Обиколка, ръст - всичко е записано! Защото после тя получава едно писмо, от което излиза, че все едно този преглед не е бил верен. Как може?! А тя го е видяла бебето, че го извеждат живо от стаята!”, нарежда Любка, която не може да се примири с това, че са отнели близначката й и това е съсипало майка й. 

По думите на Господинова, моментално след раждането лекарите

казали на Верка, че е родила едно дете, а другото било... миома

„Всички медици, с които сме разговаряли, казват, че не може живо дете да оцелее с мъртвороден, гниещ в утробата плод. Аз трябваше поне някакви увреждания да имам. Логично е, ако една гнила ябълка стои до друга, и тя също да загние, нали?!”, пита риторично Любка и подчертава, че случаят на Ани Митова в това отношение е абсолютно сходен, тъй като и при нейното раждане е била измамена по същата схема. Господинова разказва, че след като лекарите обявили близначката й за мъртво роден плод, не издали никакъв документ за това. „Казали на майка ми, че бебето е умряло, но не й дали епикриза. Даже и плода не й дали да види! Нямало е и издаден смъртен акт, нито погребение! Нищо! Казали й просто: „Ами то вече е изхвърлено” и толкова...”. 

Майка им Верка Митрева обаче не престанала да мисли за другото си дете и започнала да рови по случая. След 7-8 години търсене достигнала до неофициалната информация, че отнетата й близначка се казва Мая Георгиева Енчева и е осиновена от семейството на Петя и Георги Енчеви. Освен това й било подшушнато, че въпросните осиновители живеели в същия район, в която и тя – Западен парк в столицата. Впоследствие Верка Митрева разбрала, че врътката с нелегалното осиновяване станала след размяна на рождени дати. „Сестра ми е била записана на 24 септември 1976 година. На тази дата е родено едно бебе в дом „Майка и дете“. Детето се казва Петя Златкова Тодорова. Имаме акт за раждане и на това дете с баща неизвестен. Дават нейната дата за раждане на сестра ми, сменят нейната с на Петя с цел да не се стигне лесно от страна на биологичния родител до откраднатото му бебе”, обяснява Любка. 

След продължително издирване Верка успяла да разбере където горе-долу живее семейството, осиновило Мая, и накрая успяла да стигне до изгубеното си дете. „Майка ми ме хвана за ръка и отидохме до блока. Там, на площадката, видяхме едно дете и го питахме: „Познаваш ли Мая?”. „Да, познавам я”. „Бихте ли й звъннали?“ - помолихме. Тя слезе и майка ми й каза: „Здравей, Мая, ние сме истинската ти майка и сестра! Ти си близнак, ти си взета и осиновена“. Тя нищо не каза, прибра се и после не я видяхме. Просто я скриха”, разказва потресаващата си история Любка. И споделя, че като се видели с близначката й, се загледала особено. „Имаше доста сходни неща, само дето тя беше по-слаба, аз съм по-едра от нея”, обяснява Любка. Майка й след това стигнала и до въпросните осиновители, които обаче и не искали да чуват за разговор. „Иначе признаха, че Мая е осиновена, но - толкова. Години наред водихме дела – писма до прокуратурата, полицията, всичко... Просто се потулваха делата и нямаше развитие”, жалва се Господинова. По думите й, с делата, които майка й водела, нищо не се случвало, защото 

осиновителите направили машинация

„Когато майка ми ги привика на съд, те доведоха това момиче Петя, чиято рождена дата са разменили с тази на сестра ми. И когато съдът взе кръвна проба, беше съвсем естествено да се окаже, че майка ми не е неин биологичен родител!”, разкрива още софиянката. 

Въпреки това семейството на Любка продължило да търси начини, като Митрева дори пратила писмо до Тодор Живков, в което описала бруталната история. „Ходихме и в къщата на Добри Джуров с молба за помощ. Търсихме някакъв начин някой да ни помогне да се разкрие кражбата на близначката ми. Тогава там беше само съпругата му. Тя ни прие, но толкова... След това ни казаха, че нищо не може да се направи... Тези хора, които са осиновили детето, явно са били със силни и влиятелни връзки за онова време”, спомня си жената, която и до днес не се е отказала да намери сестра си. Двете близначки дори били в съседни училища и се засичали често, а самата Верка неведнъж опитвала да говори с детето. „Аз също ходих при директора в нейното училище. Той като ме видя, каза, че сме еднакви, но повече не ме допуснаха да вляза при нея и да я намеря, за да не смущавам учебния процес”, спомня си още Любка. Майка й отново говорила с родителите, но те „не са искали да им се бъркат”, а накрая решили да се преместят. Георги и Петя обаче сменили адреса и от Западен парк се измесили на улица „Кестенова гора” в столицата. Чрез запитване до тогавашната Централна адресна служба Верка и Любка изнамерили адреса. „Търсихме до последно. Проследихме я до улица „Кестенова гора“, но после разбрахме, че са се преместили в Благоевград и дотам спряха нашите търсения. Постепенно се изчерпахме – дела, дела…, а ние сме обикновено семейство, не сме някакви богаташи. Иначе майка ми до последно не се беше примирила, винаги си я търсеше, през цялото време купуваше винаги по две неща за мене като близначка и се обличахме еднакво с нея. За да не се чувствам аз сама, а че имам близначка. Опитваше се да ме подкрепя психически, аз да не се срина...”, продължава тъжния си разказ Любка. И признава, че за нея вече остава само да преглежда профилите във Фейсбук с надежда да зърне позната й физиономия, както и на питанията на учудени познати, които неведнъж й казвали: „Абе, видях те на спирката на метрото на Сердика. Виках ти: „Любка, Любка!…”. Ти сърдита ли си ми, че не ми отговори?“, тя просто да отговаря, че са видели друг...

Орлин Филиповски