Със студената вечеря и на свещи отпразнува откритието си - столицата на тракийското племе одриси, екипът археолози, начело с Иван Христов - зам.-директор на Националния исторически музей. Просто изгърмял генераторът за ток и все още не са го оправили.
Иван Христов е по-умерен в предположенията. "Със сигурност открихме тракийско светилище, посветено на Зевс", скромно казва той. Иска му се да изчака края на археологическото лято и тогава да прави по-големи обобщения.
В замяна на това проф. Димитров е категоричен. "Просто следвам силата на историческата логика. Сбърках ли за мощите? Сбърках ли за вампира? Затова и сега съм убеден, че сме пред прага на нещо наистина уникално, че
точно тук е била столицата на одриски владетел", казва историкът. И мечтае това да се превърне в туристическа дестинация, макар че засега Кози грамади да са достъпни само с високопроходими джипове.
Какви са аргументите му? Когато един владетел си строи столица, той иска тя да впечатлява, да вдъхва представа за мощ и сила, да всява респект. А тракийските царе са били и светски, и духовни ръководители. Царят е бил и върховен жрец. На Кози грамади "излизат" внушителни зидове от квадри - тежки от половин до един тон ломени камъни, някои от които дори имат украса по ръбовете. Такива няма нито в Севтополис, нито в Кабиле, в нито един друг тракийски град. А тук, в този град, на който археолозите все още не са дали име (имената на тези, които се знаят, са взети от хроники на Демостен - бел.р.), постройките са били покрити с изпечени коринтски керемиди. Те са били обработени така със специален лак, че на слънцето са блестели като златни.
"Кой друг, ако не могъщ владетел, може да си позволи такива крепостни стени и такива сгради - пита историкът. - Че нали ако някой по-дребен аристократ си позволи подобно нещо, царят веднага ще попита откъде ли е взел толкова пари. А по това време уличаването в корупция е наказвано само по един начин - със смърт. Затова всеки си е знаел мястото." Той е убеден, че друг такъв град няма в Тракия. Постройките при Копривщица и Стрелча са малки ловни резиденции.
Фактът, че там е имало светилище на Зевс, е друга причина Божидар Димитров да защитава тезата си за одриска столица. "На един цар му прилича да е жрец на бога на боговете. Че на кого на служи? На пияндурника Дионисий или на развратната Афродита. Е, остава Артемида, но от траките кой да я знае."
Неотдавна Иван Христов намери на Кози грамади две плочки с барелефи на Зевс, а миналата година там бе открита двуостра брадва - символ на царската власт. Излизат още луксозна елинистична керамика, монети на тракийския цар Аматок. Предполага се, че Старосел всъщност е бил некрополът на одриската столица. Затова и в него има гробница с необичайно големи размери.
Одрисите са едно от 20-те тракийски племена по нашите земи. През 480 г. пр.Хр.
цар Терес ги покорява и основава Одриското царство,
което съществува до 339 г. пр.Хр. и е победено от Филип II. То е било на територията на цялата днешна България, Северна Гърция, Източна Тракия. Племето е дало велики владетели - Ситалк, който в Пелопонеската война воюва на страната на Атина с 150-хилядна войска, Севт III, Котис, наложил власт над гръцките градове държави...
"Всички тези аргументи, споени с логика, ми дават основание да съм сигурен в предположенията си. Такива крепостни стени и наличието на светилище не могат да бъдат нищо друго, освен част от столичен град. Пак питам - кога съм грешил?", доволен е от археологическото лято шефът на НИМ.
