За книгата, чието съдържание е не по-малко загадъчно от нейния произход, разказват специалисти от Австралия.
Сифиане, или последователи на Сит – е гностична секта, съществувала на границата между Античността и Ранното средновековие. Сит е един от библейските патриарси, третият син на Адам, както се споменава в първата книга от Петокнижието.
Според д-р Малкълм Чот, историк от университета „Макуори“, именно сифианин е написал мистичната книга, чието заглавие може да се преведе като „Пособие по ритуална сила“.
Необичайното творение на безименния автор на коптски език в думи и рисунки запознава читателя с различни магични обреди.
Странният на вид талмуд се състои от 20 страници и е изработен от пергамент. Вероятно родина на книгата е територията на Горен Египет от VII–VIII век от нашата ера.
Фолиантът се съхранява от 1981 година в хранилището на Музея за антични култури към университета „Макуори“ в Сидни – тогава книгата била закупена от колекционер на име Михаел Факелман. Как се е озовала тя у него и къде е съхранявана, историците не знаят.
„Книгата започва с дълга поредица витиевати молитви, които след това се заменят с рисунки и заклинания – пише д-р Чот в своята книга, наречена „Коптски справочник по свръхестествена ритуална сила“ (A Coptic Handbook of Ritual Power).
Коптските ритуали носят битов характер и не впечатляват със сложност. Така например читателят може да е съветван да прочете молитва над два пирона, а след това да ги забие в касата на вратата, по един от всяка страна.
Според учения едно от най-дългите заклинания е посветено на изцелението на разпространена по това време болест – инфекциозна жълтеница (лептоспироза).
Любопитно е, че книгата е била написана в Египет в епохата на ранното християнство . На страниците се срещат препратки към името на Исус, Сит в митологията на сифианите. В една от строфите директно се казва „Сит, Сит, жив Христос“.
Освен това книгата съдържа и името на неизвестна, но божествена фигура, наречена Бактиот.
„Това е двойствена личност. Изглежда, Бактиот олицетворява велика сила и се явява главен в материалния свят“, обяснява д-р Чот.
Ученият особено се вълнува от въпроса кой може да е бил „потребител“ на книгата. Официалната църква е смятала сифианите за еретици и към VII в. от н.е. те са били доста малобройни.
„Не може да се каже със сигурност, вероятно това е бил някой, свързан с мистицизма и нямащ официален духовен сан. Поради гоненията хората са предпочитали да не афишират своята магическа дейност“, казва Чот.
