Още помня този ден преди месец. Дъщеря ми, Галина, се обади и поиска да отида да помогна с децата, защото трябваше да постъпи в болница за десет дни.
Скритата истина
Дълго време мислех, че дъщеря ми има стабилен брак. Тя се омъжи добре, семейството й изглеждаше щастливо. Но след като прекарах няколко дни с тях, осъзнах, че реалността е далеч от това, което съм си представяла. Всичко започна да се разпада, когато станах свидетел на ежедневието им.
Миналото и подареният апартамент
Със съпруга ми, Николай, изградихме малък строителен бизнес и с времето успяхме да купим два апартамента – един за нас и един за Галина. След като тя завърши образованието си и започна работа, ѝ подарихме ключовете като символичен жест на подкрепа. Бяхме убедени, че сме ѝ осигурили стабилен старт в живота.
Когато срещна Слава, всичко стана бързо – предложение, сватба, деца. Той изглеждаше добре – винаги с изгладена риза, учтив. Въпреки че заплатата му не беше висока, вярвах, че това е достатъчно за стабилен брак.
Шокът от ежедневието им
Когато пристигнах да помагам с децата, Галина ми разказа всичко за техния график и остави подробни инструкции. Но с времето осъзнах, че не само трябва да се грижа за внуците си, но и за съпруга ѝ.
Всяка сутрин Слава очакваше изгладени ризи и панталони. Закуската трябваше да е прясно приготвена, а обядът – направен от предната вечер. Веднъж донесох домашно изпечени пайове, които бях направила предния ден. На сутринта той ги погледна и попита:
-
Какво е това?
-
Това са пайове, изпекох ги вчера – отговорих аз.
Той се засмя пренебрежително и ги подмина. Вечерта, когато му предложих да ги вземе за работа, той каза:
-
Не ям вчерашна храна.
Тук търпението ми свърши. Обясних му, че дъщеря ми го е разглезила твърде много и че в моя апартамент – който е записан на мое име – няма да бъда камериерка.
Слава се намръщи, замълча и се оттегли в другата стая. На следващия ден отиде на работа и не се върна.
Последствията
През нощта Галина ми се обади разплакана:
-
Мамо, какво направи? Слава не иска да се връща! Ти каза, че това е твоят апартамент, а сега той е обиден!
Обвини ме, че не съм го нахранила, че съм го оставила гладен и че не съм му изгладила ризата. Освен това ми каза, че съм разрушила семейното ѝ щастие.
Но може ли това да се нарече щастие? Според мен е по-добре да бъдеш сама, отколкото с такъв съпруг.
Какво следва?
Сега Галина не ми говори. Не знам дали са се сдобрили или не. Съжалявам само за внуците ми, защото с такъв баща може би така или иначе няма да имат нормално детство.
Мисля да си взема почивка и да помогна на дъщеря си да си стъпи на краката. Но дали постъпих правилно? Съпругът ми ме подкрепя, но бих искала да чуя и чуждо мнение.
