В книгите си американската писателка Силвия Браун, която надниква в невидимия свят разкрива, че душите се прераждат и пристигат на земята в зависимост от опита, който искат да получат. И че душата избира къде да се прероди в зависимост от кармата.
Преди раждането
Според Валентин Ковачганев душата ни, или енергията, която всъщност сме, съществува и в другия свят, в който отиваме, след като приключим земния си път. Там всеки е част от енергиен обем от подобни на нас енергии със сходно ниво на съзнание и развитие. И там сме на нещо като училище, където придобиваме опитности, решаваме в какъв човек да се преродим, какви да бъдат съдбата и професията ни.
Според Ковачганев, когато се раждаме, в нас може да се съдържа душата на нашето бъдещо дете, което да се появи, когато срещнем подходящия мъж. И дава пример с африканско племе, в което жените усетят ли, че искат да станат майки, отиват до Дървото на духовете, връзват панделка и докато не ги обсеби дух, не се връщат обратно. След това намират мъжа, който според тях е най-подходящият, и детето идва. За да се случи зачеването при нас, европейците, трябва да има любов и силна духовна връзка между мъжа и жената. Когато се направи енергийният обмен по време на акта между двамата, детето приема модела на бъдещия си живот.
„След седмия месец то започва да получава информация чрез майката за живота на Земята. Затова понякога децата, родени в седмия месец, са колебливи, податливи на страхове, нервни. Все им е нужно някой да ги закриля“, обяснява Ковачганев. Той смята, че родените с Цезарово сечение може да не са толкова стабилни личности, колкото родените по естествен начин, а това раждане било предпоставка за неприемане на този свят. Според него инвитро заченатото дете не съответства на енергетиката на рода, защото не е създадено по естествен път, а чрез инжектиране на ембрион, и може да се чувства като чуждо в рода на подсъзнателно ниво.
Защо някои жени не могат да забременеят, а нямат здравословна причина
Ако жената се притеснява от свекървата или от нещо друго, свързано с рода на своя съпруг, може автоматично да не приема духа на бъдещото си дете и чак когато освободи страховете си, да забременее. Затова може първо да осинови дете и когато види, че мъжът й и неговият род се грижат и приемат чуждото дете, да забременее по естествен път.
„Много е важно с кой род се свързваме, както и каква религия изповядваме. Религията стои над родовете, а най-отгоре е народът”, казва Ковачганев. Той обяснява, че едно от правилата при даване име на детето е да не се кръщава едновременно на мъж и жена, защото то може да се обърка, да се превърне в личност, която си е самодостатъчна. А прощъпалникът е моментът, когато родителите символично казват на детето си, че родът е временен, че той е само училище, в което то да разбере какво е животът. Дават му възможност да избере каква професия да захване, както и да създаде семейство според волята си, след като излезе от дома.
