Често се случва роднините да се разделят, комуникацията или спира, или става изключително рядка. Тъжно е, когато това се случи, защото някой вече не е полезен.
Работя в логистиката и често придружавам транспортирането на различни стоки с шофьор. Често ми се налага да минавам през нашата автогара, където можете да видите много различни хора. Но най-много си спомням една възрастна жена, която чакаше някого на тази автогара дълго време. Един ден реших да разбера какво прави тя там толкова често. Приближих се до нея, за да поговорим и научих нейната тъжна история.
Преди пет години собственият й син я довел в града ни. Той казал, че скоро ще се върне. Тук имаха стая в общежитие и синът завел там възрастната си майка. Тогава той имал финансови проблеми: Продал къщата си в селото, като обещал, че ще започне работа, ще си купи дом и ще вземе майка си със себе си. Минали пет години и тя не бе чувала нищо за сина си. Жената дори нямаше телефонния му номер, затова го чака на автогарата, където за последно са са се сбогували. Добре че имаше покрив над главата си.
Пенсията на възрастната жена обаче е много малка и едва стига за лекарства и квартира. Но най-много я боли сърцето за сина й: Тя не знаеше какво му е, дали изобщо е жив.
Стана ми много мъчно за тази жена и реших да й помогна. Снимах я, събрах цялата информация за сина й от нейните думи и, използвайки връзките си, най-накрая намерих този безделник.
Синът се оказа жив и здрав, уредил се добре, намери си богата булка, оженил се и сега живее за нейна сметка. Той забравил за майка си, защото според него тя вече "не е полезна".
Не можех просто да оставя така нещата. Започнах да се грижа за възрастната жена, носех й храна и купувах лекарства.
И нека постъпката на сина й остане на неговата съвест...
